© Burgas24.bg

- Г-н Николов, как се справихте със сложната обстановка, която създаде обилният сняг и ниските температури? Информирахте за техниката и материалите, които се използват, за обективните пречки да не бъдат почистени изцяло всички улици - икономически и технологични, но тези обяснения се оказаха недостатъчни за гражданите.
- За съжаление, тази година се оказа нетипично студена като сезон и като снеговалеж. Бургас и гражданите на нашата община бяха облагодетелствани през последните три - четири години, такива сериозни застудявания с такъв обилен снеговалеж не са се случвали. Затова и малко рязко като контраст се получи началото на 2010 година. Но въпреки тежката ситуация, да не забравяме, че много от съседните общини, особено в по-северната част, влязоха в още по-тежка ситуация, бяха обявили и кризисно положение. В Бургас не допуснахме да се обяви криза, не беше спрян градският транспорт. Приоритет за нас беше да бъдат почистени основно комуникативните трасета на общината, свързващите трасета между комплексите, както и републиканските трасета, за да можем да осигурим нормален ритъм на дейност на територията на общината. Така и стана. Не се паникьосахме да хвърлим цялата техника и по всички малки улички, техниката беше концентрирана в основните комуникационни артерии и по тях се справихме и не допуснахме да се получат сериозни заледявания. Така или иначе условията на движение са в зимна обстановка. В първия ден след падането на обилния сняг се случиха 9 пътнотранспортни произшествия. Оказа се, че в 8 от тези 9 транспортни произшествия колите бяха още с летни гуми. Така че, това показва, че самата настройка на гражданите и водачите на моторни превозни средства бяха като че ли и тази година пак ще ни отмине зимата, няма да има такава тежка ситуация и по-добре е да си спестим разхода и може би неудобството да сменим летните гуми със зимни. Уви, това не се случи и се получиха тези проблеми. Разбира се, че на мен лично ми се искаше да почистим изцяло навсъде всички улични артерии, всички тротоарни пространства, но за съжаление нито има такава техническа възможност, нито има организационна възможност за това. Направихме опит още в самото начало. След като почистихме основните артерии, влязохме в някои от уличките в централната градска част, но за съжаление греблата на снегорините опираха, даже станаха малко бели и поодраскахме няколко автомобила. Невъзможно е, след като от двете страни на улиците са паркирали автомобилите, а те няма и къде другаде да паркират, защото буферни паркинги няма. И в момента, ако минете по много от улиците на Бургас, ще видите, че почти всяка втора или трета кола продължава да бъде затрупана със сняг, тя не е преместена. Нормално е хората да не искат да рискуват да се движат с автомобилите си в зимно време. Така че ние нямахме пространството, за да можем да изчистим тези улички и се получи затрудненото движение на хората и на автомобилите в малките квартални улички. Но заради липсата на паника и запазването на контрол върху ситуацията, основните артерии, за да не спрем дейността в града, се съхраниха. И да не забравяме, че усилията ни бяха насочени също и в почистването и осигуряването на достатъчно топлина в училищата, детските градини, социалните заведения. Имахме доста аварии, доста пукнати инсталации, доста течове, но аварийните ни бригади реагираха на място. Ако изключим голямата авария, която се получи в някои от населените места, където EVN според мен се забавиха с отстраняването, нямаше да има и проблеми с отоплението на училищата в тези няколко села и квартали.

- Говорите за споделена отговорност. В този смисъл е и следващият ми въпрос. Чия е отговорността за почистването на тротоарите. Кои тротоарни площи са ангажимент на собствениците и наемателите и кои на снегопочистващата фирма? Налагани ли са глоби на граждани за непочистени от снега тротоари?
- Публичните пространства, пешеходните пространства, площадните пространства са ангажимент и задължение на снегопочистващата фирма, която се явява и фирмата, която извозва битовите отпадъци на града. С решение на Общинския съвет, и от миналата година многократно го напомняме, е задължение на собствениците да почистят пространствата пред входовете на жилищните сгради, пред входовете на магазините и офисите. Разбира се, с много малки изключения, малко хора си почистиха пространството пред входовете, пред магазините и офисите. Ние направихме доста проверки. Не са налагани глоби. Предвид тежката ситуация и изключително ниските температури, трябва да бъдем малко по-толерантни. Нашите инспектори от общината не направиха актове, но пък предупредиха всички собственици да мобилизират сили и при възможност да направят почистване. След първия ден, когато вече снегът се превърна в лед, беше изключително трудно и невъзможно да се почистят тротоарите. Ние направихме няколко опита, но заради много ниската температура и леда, беше почти невъзможно да се почистят тротоарите, защото при силното удряне буквално с кирки върху леда, се пукаха и самите тротоарни плочи.

- В бюджетна кампания сме. Започнаха вече и обществените обсъждания на проекта за бюджет. Кризисен бюджет ли е това?
- Аз го нарекох при представянето недостатъчен, защото наистина този бюджет е с около 16 милиона по-малко от предходния бюджет. Това е доста сериозна цифра, имайки предвид мащабите и нуждите на град Бургас и въобще на общината като цяло и голямото изоставане, което е налице, особено в инфраструктурата, пък и в много други функции и дейности на общината. Но така или иначе ние сме длъжни да се съобразяваме. Пред нас имаше две алтернативи. Първо, както много от общините направиха - да се примирим с недостатъчните средства, да се оправдаем сериозно с тежестта на икономическата криза, да си получим делегираните средства от републиканския бюджет, да го разпределим безконфликтно по всички функции и дейности и да чакаме по-добри времена. Вторият вариант беше да не се отчайваме, да мобилизираме сили, да концентрираме енергия и да се опитаме въпреки кризата, да направим събитията по-реални, по-изпълними, и ако може, в по-бърз план да направим изключително много дейности, които да помогнат за общото развитие на града. Между другото, вече сме провели няколко публични обсъждания на бюджета. Хората идват на тези обществени обсъждания и основният въпрос, който ни задават, е не защо се правят тези реконструкции, защо се благоустроява, защо примерно трябва да се реконструира главната пешеходна алея на Бургас, а какви са възможностите тези ремонти и реконструкции да стартират по-бързо. Защото хората вече се умориха да слушат, омръзна им да получават огромни потоци от информация какво предстои. Те искат да видят най-вече делата да се случват и тези инвестиции да преобразят Бургас, за да може наистина да променим облика на града. Този бюджет въпреки недостатъчните средствата, въпреки кризисната ситуация, според мен е бюджет на възможностите, защото дава възможност на общината в една конкурентна пазарна ситуация, подготвяйки качествени проекти и съфинансирайки тези проекти, да получава един голям обем донорски средства по оперативните програми на Европейския съюз. А какво по-хубаво от това да получим грантови средства да си реконструираме пешеходната алея, да си преобразим Казиното, една голяма част от Морската градинa, улици. Например улица „Гурко" ще бъде изцяло реконструирана със средства от Европейския съюз. Какво да направим - да се откажем, да не чертаем тези проекти, да не ги защитаваме, да не правим публични обсъждания, да не си нарушаваме спокойствието и да се оправдаваме с глобалната криза? Нямаме алтернатива и според мен тука трябва да подходим смело, прагматично и въпреки всички трудности, съпротивление, пречки, обжалвания и съдебни дела, нещата трябва да се случват.

- В първата година на управлението Ви бюджетът беше бюджет на проектирането, миналата година беше посветен на младите хора, а тази година какъв е, бюджет на възможностите?
- Бюджет на възможностите. Недостатъчен бюджет, но с възможности да се благоустроят основни комуникативни улици в Бургас, някои зони в комплексите и кварталите, както и да се довършат големите проекти, които стартираха през 2009 година. Защото според мен този подход е изключително балансиран. Доста средства са отделени за изграждане на нови детски градини, тази година стартираме още една нова детска градина. В последните 25 години в историята на Бургас не виждам кой може да ми даде пример кога се е построила нова детска градина. Дай Боже да имаме възможности да отделим средства, имаме готови проекти за още две детски градини. Започва голямата реконструкция на основните пътни артерии, сред тях на най-голямата, която разделя буквално центъра на Бургас. Това е улица „Христо Ботев". Отдавна, специалистите казват повече от 35 - 40 години, тя чака своя ремонт, защото отдолу, под повърхността на улицата, инфраструктурата е разбита и се получават страхотни течове, пропадания и ние непрекъснато само кърпим. С кърпежи модерен град не се става и не се случва.

- Това ли искат хората - пътища? Какви отзиви получавате по време на обществените обсъждания на бюджета?
- Насърчават ни, макар че има доста забележки към нас - че бавно се случват нещата, че големите разкопавания пречат на транспорта, пречат на придвижването на хората, но все пак те са готови на тези неудобства, за да може по-бързо да се случат сериозните инфраструктурните проекти.

- Предстои след обсъжданията с бургазлии бюджетът да бъде гласуван в Общинския съвет? По кои негови части очаквате дебати и съпротива?
- Очаквам всякакви предложения, актове на съгласие, мнения за несъгласие. Успоредно с обсъждането на бюджета в постоянните комисии в Общинския съвет, до сесията предстоят и голям брой обществени обсъждания. Във всяко едно от тези обсъждания се записват всички въпроси, всички предложения, те се обобщават и накрая се търси балансът. Според възможността на разходната част на бюджета обикновено се търси реализирането им. Всички предложения на общинските съветници ще бъдат дискутирани и ще се търси вариант за тях, ако са наистина приоритетни и спешни. Всяко добро предложение за нас е важно да се реализира, ако наистина има смисъл от него, така че очаквам много предложения. Но въпреки всичко, да не забравяме, че бюджетът е доста по-скромен от миналогодишната рамка. Приходите са доста по-малко и ние трябва да търсим други външни ресурси, за да увеличим приходната част към общинския бюджет и по този начин да балансираме с предложения в разходната част. Трябва да бъдем прагматици.

- На последната общинска сесия не беше одобрено предложение за продажбата на общински терен. Каква е политиката на общината по отношение на разпореждането с общинска собственост?
- Да се развива, да се увеличава и да се реализират нови възможности чрез общинската собственост. Защото ние не трябва така капризно и ревностно да пазим общинската собственост, без да даваме поглед за нейното реализиране. Например този терен в северната индустриална зона на Бургас е отреден е за развитие на обществена дейност с търговски обект, складова площ. В момента там е едно бунище. Нормално е след като се продаде, там да се открият работни места, да се благоустрои цялото пространство, да придобие нов облик. И в момента чрез новия устройствен план, а и чрез всички подборни устройствени планове, които текат като процедури на територията на общината, всеки ден общинската собственост се увеличава. Ще ви дам пример - за да се урегулира един частен терен от 10 декара, 25 процента от този частен терен трябва да се прехвърлят като собственост на общината за реализирането на общите комуникационни решения. Така че от 10 декара общината придобива 2 декара и половина за улици, за зелени площи, за трафопостове и т.н. Така че с развитието, с нарастването на града и с усвояването на нови територии, собствеността на общината расте.

- Друга тема от последната общинска сесия е концесията на спирките. Имаше мнения, че общината може да се справи сама с поддържането на спирките и пространствата около тях и да печели от отдаването на търговски или рекламни площи.
- И се оказа съвсем друга ситуацията. Преди една година ние модернизирахме и реконструирахме три нови спирки. От една година нито един гражданин или фирма не е заявила желанието си да ползва рекламните модули на тези спирки. В условия сега на криза или не знам защо, но няма много горещ интерес да се ползват рекламните модули, въпреки че ние можем да предоставим най-малкото три. Видяхме, че изискванията за разходи за благоустрояването и развитието на спирконавесите и на прилежащата инфраструктура са доста сериозни като инвестиция. Общината няма излишни два милиона лева да ги инвестира в нови спирки. В същото време успоредно с инвестирането ние трябва още със следващия ден за започнем поддържането, почистването, обезопасяването на тези спирки, което изисква много хора с автомобили. Почти през ден трябва да се обикалят, за да се ремонтират. Това са много нови разходи, освен капиталовите разходи за бюджета, които ние в момента нямаме възможност да осигурим. Друго е, че след като се реализира концесията, общината ще получава един сигурен приход. Навсякъде беше казано, по всички кръгли маси и семинари, в които участвахме през последните две години, че най-добрият, най-типичният пример за публично-частно партньорство е концесионирането - когато има ясни критерии, ясни правила, даващи ясни прозрачни възможности всеки, който иска да кандидатства, да има правото да го направи. В условията за кандидатстване за автобусните спирки изискванията са минимални, така че буквално и най-малката фирма в Бургас, ако реши да инвестира средства или ако си е осигурила отнякъде финансов ресурс, може да го направи. Предложих на общинските съветници комисията по избор и по оценка да бъде изцяло от общински съветници или да допуснат примерно един или двама общински служители за осигуряване на техническата част. Метрото в Лондон например е започнало с публично-частно партньорство и с концесия. Спирките в Ню Йорк са дадени на концесия и то на испанска фирма.

- Как състоянието на спирките е свързано с проекта за модернизация на градския транспорт?
- Това е основно изискване - инфраструктурата на спирките на територията на общината да отговарят на изискванията по интегрирания проект за развитието на градския транспорт. Още преди една година се опитахме да вмъкнем в проекта и осигуряването на средства по програма „Джаспърс" за изграждането на спирките, но след доста разисквания експертите от Брюксел категорично ни отказаха. Като компенсация ни дадоха възможност за финансиране допълнително на 700 000 към видеонаблюдението. Така че ние търсихме всички възможности. Търсихме възможности да стане с наши средства - криза е, нямаме възможности. Търсихме възможности с оперативната програма - не се допусна, защото тези спирки ще се ползват и от частни превозвачи, фирми, които извършват обществен транспорт, освен бургаската фирма „Бургасбус", която е собственост на община Бургас. Това е в противоречие с критериите и изискванията по условията за реализирането на тези оперативни програми, в частност интегрирания градски транспорт. Така че търсихме варианти и модел за допълнително осигуряване на средства за изграждането на тези спирки. Не можахме на намерим и най-важното е, че имаме предложение. Ние не спираме, не се отчайваме, не скръстваме ръце, ние даваме нови възможности и нови предложения. След 15 години всичко това ще бъде обратно 100 процента общинска собственост.

- Как напредват стъпките по стартирането на проекта за пътния възел Бургас - Средец - Созопол?
- За нас най-важното беше, че в края на миналата година беше осигурено финансирането за изграждането на „детелината". Тя беше включена към кредитния списък, осигурен от Европейската инвестиционна банка заедно с южната дъга на околовръстното в София. Така че оттук нататък остава верифициране на средствата през министерството на регионалното развитие в министерския съвет и оттам възможно най-скоро, аз лично се надявам в рамките на месец - месец и половина, да стартира процедурата за избор на изпълнител в агенцията по пътна инфраструктура и да дойдат багерите да започнат да изграждат „детелината".

Източник: Агенция "Фокус"