| Синдикатите с искане за второ увеличение на минималната работна заплата | ||||||
| ||||||
Те бяха потърсени за коментар по повод публикуваната от Министерството на финансите тригодишна бюджетна прогноза, в която е заложено минималната работна заплата да се замрази на 710 лева до 2025 година. Пламен Димитров посочи, че отдава това предложение на рутинността в бюджетната процедура, спазването на календара и сроковете в закона. "Ако се върнем назад, ще видим, че това често се е случвало – в годините се появяваха информации, които после подлежаха на промяна. Обикновено в първоначалните таблици всички параметри са замразени, след това се сменят “, посочи Димитров. Той допълни, че веднага след публикуването на прогнозата е имал разговор с финансовия министър, който го е уверил, че дебатите за минималната работна заплата, за това как ще изглежда политиката по доходите в актуализирания бюджет от 1 юли, ще бъдат водени на тристранен съвет в следващите седмици. Дори и самата управляваща коалиция има намерение да внася различни предложения от сегашните, посочи Димитров. Ваня Григорова коментира за БТА , че не може да се приеме за проформа заложен индикатор в документ като бюджетната прогноза. Можем само да се надяваме, че това, което виждаме в документа е грешка или пропуск на експерт, заяви Григорова. По думите й на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество министър Василев е дал знак, че правителството ще увеличи минималното възнаграждение още веднъж тази година, а миналата седмица министърът на труда и социалната политика заяви, че минималната работна заплата може да надскочи 760 лева. Позицията на КНСБ е, че минималната работна заплата трябва да стане поне 760 лева от 1 юли, припомни Пламен Димитров. Ваня Григорова от КТ "Подкрепа“ посочи, че минималното възнаграждение трябва да е между 840 и 1000 лева. Долната граница е според заложеното в европейската директива за минималните заплати – тя да е 50 процента от средната, а горната е спрямо средните нива на покупателната способност на минималните заплати в ЕС. Колко точно ще е увеличението и дали ще има нарастване, ще реши правителството, но категорично застъпвам тезата, че е абсолютно наложително тази година да има още едно увеличение на минималната заплата, заяви синдикалистът. КНСБ настоява за ръст на доходите в бюджетния и в частния сектор , така че да се компенсира поне инфлацията, която е отчетена. "Според нас годишната инфлация ще стигне 12-15 процента. Тази инфлация трябва непременно да бъде компенсирана за всички, за които не е – не само за бюджетния сектор, но и за частния", посочи Димитров. По думите на президента на КНСБ през колективното трудово договаряне в много предприятия вече са постигнати увеличения от 10-15 процента, а в момента се водят преговори и на стотици други места в частния сектор за увеличение на заплатите. "Правим всичко възможно да се компенсират доходите на работещите поне с тази сериозна и галопираща инфлация“, заяви президентът на КНСБ. Той смята, че от 1 юли пенсиите трябва да бъдат увеличени кумулативно през увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж и през швейцарското правило, така че да не се получат по-малки размери от сегашните, заедно с ковид добавките от 60 лева, които ще отпаднат. Пламен Димитров припомни, че швейцарското правило залага минимум на увеличението, а не таван. Отделно – може да се направи и диференциация на нарастването на пенсиите, така че да се интегрира добавката – с по-сериозен кумулативен процент на увеличение на по-ниските и диференциация при по-високите. " Ако не бъркам над 16 процента трябва да бъде увеличението от 1 юли кумулативно през стажа и през швейцарското правило, за да не се получат по-малки размери от сегашната пенсия, плюс добавка“, допълни той. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 231 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/39 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
