| Психиатър: Редим се на опашки заради посттравматичен стрес от социализма | ||||||
| ||||||
- Д-р Герев, имате ли наблюдения тревожността у българина да се е увеличила покрай войната в Украйна? - Честно казано, не се увеличава. Това си го обяснявам с факта, че повечето хора, които са в активна възраст в момента, не са били свидетели на война. Не говорим за хората, които идват от Украйна, защото те са в тази война от 2014 година. Въпросът е, че поколението у нас, което е изкарало на гърба си Втората световна война, вече е в третата възраст и са останали малко хора. Ужасът на войната, гладът, студът и мизерията няма как да ги произведем като посттравматичен стрес, защото не ни се е случвало. Затова тревогата около войната по-скоро е някакъв мит. Въпреки че хората разбират колко тежко и непредсказуемо събитие е това нещо, техните притеснения не са насочени основно натам. - Какво тогава е в главите на хората? - Масово си казваме: "Да, ама на нас може би няма да ни се случи". Докато страховете и тревогите се задействат на принципа на посттравматичния стрес. Човек трябва веднъж да го е преживял и след това да го съпреживява, да има напомняне под някаква форма на тези събития. Това ще имат дори и малките деца, които сега идват от Украйна като бежанци. Те знаят, че войната е страшно нещо и само споменаването на думите "война", "обстрел", "укритие" и така нататък ще ги кара да съпреживяват всичкия този стрес и безпокойство, който имат сега. Такива състояния са описани за пръв път при ветераните от Втората световна война, а след това и при ветераните от Виетнам. Казва се "посттравматичен военен стрес". - За войната е ясно, но има ли други аспекти от живота ни, които могат да разбият душевния ни мир? - Наблюденията ми са, че хората имат повече тревога и безпокойство, че цените на всички стоки вървят нагоре. Това не им дава покой. Цената на тока, горивата, газта и от там на отоплението. На всички хранителни продукти и стоки за бита. Всичко върви с прогресиращ ход нагоре. Това е едно сериозно притеснение, особено за голяма част от населението, което е с ограничени покупателни способности. Виждате какво става - казва се, че цената на бензина ще скочи, и веднага опашки по бензиностанциите. Цената скочи, разбира се, но дори и да се запасиш с един тон с разлика от 20-30 стотинки, това не ти решава проблемите. Сега имам и други притеснения. - Какви са те? - Много от таваните и мазетата в жилищните сгради са бомби. Не дай Боже да гръмне, защото има складирани навсякъде бензин и нафта. Сложени са в бидони и туби и може да се случи голям проблем. - Защо българинът се реди на опашка, за да се презапасява? Сигурност ли търси по този начин, или го прави, защото го вижда от другите? Преди две години беше тоалетната хартия, през социализма - бананите, а сега са горивата и олиото. - Навсякъде ограниченията водят до една сигнална червена лампа, че човек трябва да се пререди. Моето поколение, което е живяло и в двете системи горе-долу по равни години, така се запасяваше. Купуваме си за всеки случай, защото, когато ни потрябва, може да го няма. Тогава имаше такъв вид планово задоволяване на потребностите на хората и не винаги имаше точно това, което ти трябва. Да не кажем, че в повечето случаи го нямаше. Хората бяха свикнали да се презапасяват. Както едно животно си складира храна за зимата, така и повечето хора. Спомням си, че за зимата купувахме 100-150 килограма картофи, които държаме по тавани и мазета. Купувахме си по 50-60 килограма ябълки, защото ги нямаше през зимата, а само през есента. Така си ги консумирахме цяла зима. Това е останало като посттравматичен стрес в съзнанието на човек, живял при соца. И сега като се каже, че ще има недостиг, всички тичат да се заредят. Дали ще е тоалетна хартия, дали ще е храна, дали ще са други стоки от първа необходимост, няма абсолютно никакво значение. Дори само слухът, че цената може да скочи двойно или ще има недоимък, кара хората да съпреживяват онези времена, когато имаше огромни дефиците и цените скачаха. Ето това е стресът, за който говоря. И понеже не сме изживели война, и дано не я изживеем, нямаме толкова големи притеснения от нея. - Да обсъдим и бомбардирането. Но не с ракета, а с разнопосочни информации за войната в Украйна. Тази дезинформация на моменти може ли да се отрази негативно на психиката ни? - Съвременната война така върви - с информационни атаки, наричани още хибридни. Не виждам нищо хибридно, но да кажем, че са разнопосочни. Пропагандата съществува още от Третия Райх, когато Гьобелс е завеждал съответното министерство. Фактически това е в основата на т.нар. маркетинг. Това е един вид обработка на населението за това, колко велика армия, какви големи постижения има, и да могат да бъдат оправдани всичките тези действия. Това става и от едната, и от другата страна. Някъде е по-меко, някъде е по-твърдо обработването. Истината винаги е по средата. Има и вид психическа обработка. За войска, която е претърпяла малки загуби, се съобщава, че е претърпяла големи загуби. В такава ситуация хората се мобилизират повече и да кажем, че стават по-упорити и настъпателни и по-ожесточено се защитават. Така че информационната кампания, свързана с войната, има много психологични аспекти. Но да се върнем на това, че спокойствието у нас е нарушено повече от цените, отколкото от войната. Защото има и друга тревога - дали ще имаме работа. Защото са обявени стотици хиляди работни места, но работа няма. Ако в момента си търсиш работа, почти е сигурно, че не можеш да си намериш. |
виж галериятаОще новини от Национални новини:
