| Криза на беларуската граница | ||||||
| ||||||
Кризата по източните граници на Литва, Латвия и Полша стана повод за призиви Евросъюзът да финансира изграждането на съоръжения, каквито никога не е искал да строи: огради и стени по границата. Идеята прозвуча тази седмица на церемония по случай падането на една от най-печално известните стени в европейската история - Берлинската. Кризата по границите с Беларус назрява от месеци. Според висши европейски официални представители дългогодишният авторитарен лидер на Беларус, президентът Александър Лукашенко, примамва хиляди бежанци и мигранти в Минск с обещанието, че ще им се помогне да отидат в Западна Европа. Беларус отрича да ги използва като пионки, но ЕС поддържа тезата, че Лукашенко си отмъщава за санкциите, които съюзът наложи на режима му след президентските избори, оспорени от беларуската опозиция. На тях той спечели шести мандат и това доведе до антиправителствени протести и репресии срещу несъгласните с Лукашенко. Кризата пламна с пълна сила, след като неотдавна големи групи от търсещи убежище се струпаха на граничния пункт с Беларус в района на полското село Кужница. Варшава засили мерките за сигурност там, изпращайки полицейски части за борба с безредици, които да връщат тези, които се опитват да режат оградата с бодлива тел и да се промъкват през нея. Полските депутати въведоха извънредно положение и измениха имиграционното законодателство на страната. До критичната зона достъп имат само военните, което обезпокои агенциите за закрила на бежанците и европартньорите на Полша. Литва взема сходни мерки и започна да удължава граничната си ограда. Европейската комисия смята, че стените и загражданията не са ефикасни и засега не реагира на призивите да ги финансира, въпреки че ще плати за инфраструктура за наблюдение - камери и други технически средства. Със засилване на заплахата за сигурността възможно е тези нагласи да се променят. "Свидетели сме на безмилостна, хибридна атака срещу нашите граници. Беларус се възползва по циничен и ужасяващ начин от страданията на мигрантите", каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел на събитие в Германия във вторник, в деня на 32-та годишнина от падането на Берлинската стена. "Започнахме дебати за финансиране от ЕС на инфраструктура по границите. Трябва бързо да бъде намерено решение, защото полските и балтийските граници са граници на Евросъюза. Един за всички, всички за един", заяви Мишел. Този подход и други тактики за опазване на границите будят безпокойство. В сряда, обръщайки се към евродепутатите, върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди призова Европа да изиграе водеща роля и съюзът да не допуска "занижаване на стандартите" в миграционната политика. "Тези предизвикателства просто не оправдават първосигналната реакция, на която станахме свидетели на някои места: безотговорното ксенофобско говорене; стените и бодливата тел; насилствените изтласквания, които включват биене на бежанци и мигранти, които понякога биват събличани голи и хвърляни в реки, или оставянето им да се издавят в морето; опитите да се избегнат задълженията в областта на предоставянето на убежище чрез плащане на други държави да поемат твоите отговорности", каза Гранди. "Европейският съюз, съюз, който почива на върховенството на закона, трябва и може да се справя по-добре", заяви той. Около 8000 мигранти са влезли от Беларус тази година, а граничната охрана е предотвратила 28 000 опита за преминаване, сочат данни на ЕК. Моник Париа, висш представител на Еврокомисията в областта на вътрешния ред и сигурността, каза, че повечето от тях са иракчани или сирийци, пристигнали в Минск със самолет от Ливан, Йордания, Турция, Сирия или Обединените арабски емирства. Те плащат доста пари на държавна туристическа компания, а тези пари влизат "в джоба на Лукашенко", заяви тя. Това е последното, което европейците искат да виждат. Влизането през 2015 г. на над 1 милион души, повечето от които бягащи от конфликти в Близкия изток, предизвика една от най-трудните за решаване политически кризи в ЕС. Преди шест години на предната линия бяха Гърция и Италия. През последните години към Италия също имаше засилен наплив на търсещи убежище. Сега е ред на Литва, Латвия и Полша. Мнозина в Европа смятат, че руският президент Владимир Путин подкрепя Лукашенко в действията му срещу Европа. "Те прекрасно знаят, че това е въпрос, който разделя държавите членки на ЕС. Трябва да разберем, че да се караме помежду си, означава да играем тяхната игра", каза Изабел Визелер-Лима, консервативен европейски депутат от Люксембург. На среща на върха миналия месец лидерите на блока наредиха на комисията "да предложи необходимите промени в правната рамка на ЕС и конкретни мерки, придружени от адекватна финансова подкрепа, които да гарантират подходящ незабавен отговор". Няколко седмици преди това 12 членки - Австрия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Словакия - поискаха ЕК да направи изменения в правилата за Шенгенската зона за безвизово пътуване. Те искат "по-засилена охрана на границите" и нови средства за избягване на "тежките последствия от претоварването на мигрантските и бежански центрове и изчерпването на капацитета за настаняване", които могат да накърнят общественото доверие в способността на ЕС да действа решително. Въпросът е дали тези средства биха включвали "изтласкване" - отказ за допускане на хора, често пъти със сила, без да им бъде дадена каквато и да е възможност да кандидатстват за убежище, което е незаконно според международните спогодби за бежанците и европейското право. Европейски официални представители и агенции на ООН вече се притесняват, че Полша отказва достъп до района на границата си с Беларус, където хиляди хора не са допуснати да влязат и то при обстоятелства, които не могат да бъдат проучени чрез независима проверка. Осем души загинаха в ничията земя на границата между двете държави. Комисията проверява неотдавнашните изменения в полското законодателство за правото на убежище, "което в този случай изглежда не е гарантирано", каза говорителят Адалберт Янц. С покачване на напрежението мерките за сигурност се затягат и отново се предпочитат старите методи. Европа трябва да пази външните си граници и времето показа, че най-ефективното решение са физическите бариери, за да може европейските граждани да бъдат предпазени от масиран наплив на незаконни мигранти, написа унгарският премиер Виктор Орбан в писмо до комисията от миналата седмица, искайки възстановяване на средствата, които правителството му е похарчило за гранични заграждения. |
Още новини от Международни новини:
