| Проектите за инфраструктурни коридори не са родени нито вчера, нито днес, каза историкът д-р Ангел Джонев. Изследователят на македонските българи Васил Кънчов в края на ХІХ век предлага своя знаменит проект за изграждане на жп линия от черноморското пристанище Бургас, през София, Кюстендил, Скопие, Драч за превозването на каспийски нефт от Баку до пристанище в грузинската част на Черно море, оттам - с танкери до Бургас, оттам - по железницата Бургас - Драч, а оттам - пак по море - за Италия, Южна Франция и т. н., припомни Ангел Джонев. По думите му - проектите за инфраструктурни коридори не са родени нито вчера, нито днес. „Въпреки че много хора си приписват авторството и до голяма степен се възползват от тяхната актуалност, това не значи, че те исторически не са съществували в един предходен период от време, и не са забравени", коментира той. Като говорим за трансбалкански коридори, трябва да имаме предвид, че те не са родени нито през `90-те, нито през `80-те години на 20-ти век. Те са рожба на ХІХ век и са предимно железопътни проекти.
По отношение жп линията от Кюстендил през Крива Паланка до Куманово, трябва да се каже, че такива проекти в много по-мащабен вариант се чертаят още през `80-те - `90-те години на ХІХ век. „Тогава ние лансираме възможността за свързване на Черно море или на Дунав с Адриатическо море именно през Вардарска Македония, за излизане на пристанището в Драч или във Вльора. Но и нашите съседи също са много агресивни по отношение на подобен род проекти и в дипломатически план - по резултатни. Като говорим за съседи - трябва да имаме предвид Сърбия, която привлича солидно лоби и през ХІХ, и особено през второто десетилетие на ХХ век за своя проект за Дунавско-Адриатическа железница, която има много задачи, от тях - международната е - да се оперира и икономически да се захранва Италия с продукти от Русия, нефт от Румъния и т.н. - каза Ангел Джонев.
Източник: Агенция "Фокус" |
