| Забравените и премълчаваните страни от живота на Георги Димитров | ||||||
| ||||||
На 27 февруари 1933 г. пламва Райхстагът в Берлин. Това е стъпката, която дава възможност на нацистите да установят своята диктатура, да се разправят с опозицията и най-вече с комунистическата партия. В този случай са замесени и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Ние все по-рядко си спомняме за тях, а ако случайно се сетим, то е само за да си припомним какъв "безродник“ е бил Димитров. Лайпцигският процес е замислен от ръководството на Национал-социалистическата партия като показен, за да докаже участието на комунистическото движение в нападението срещу демократичните институции на държавата. Петимата подсъдими са подбрани подходящо – един холандец, Ван дер Любе, който в последствие признава вината си, един германец, който се оказва, че има алиби, и трима българи, свързани с Комунистическия интернационал. Те трябва да бъдат изкупителната жертва, още повече че вероятно не знаят немски. Нацисткото правителство събира световните медии, за да отразят комунистическата заплаха за Германия. Като основен обвинител на процеса се изявява не прокурор, а един от нацистките лидери Херман Гьоринг. Всичко се движи в правилната посока, докато Георги Димитров не решава да се защитава сам. Според пропагандата от преди 10 ноември той е толкова надарен, че е научил езика в затвора. Истината е, че като един от ръководителите на Западно европейското бюро на Коминтерна, Димитров знае немски идеално, защото това е основният език в организацията. Независимо от това, значението на постъпката му е огромно, защото той единствен започва да противоречи на обвинението и се опитва да докаже, че процесът е изцяло политически. Думата му е отнемана 36 пъти и е гонен 5 пъти от съдебната зала, защото обвинението не намира начин да отговори на неговите аргументи. Обвинителите са превръщат в обвиняеми. В Европа се надига вълна в защита на подсъдимите. Група юристи от цял свят – американци, датчани, французи и британци организират контрапроцес в Лондон, за да докажат невинността на българите. В Париж се провеждат големи митинги в тяхна защита. Отразяването на процеса от международната преса се обръща срещу нацистките власти. В крайна сметка те са принудени да приемат алибито на българите, които по времето на запалването на Райхстага са били в Мюнхен. Георги Димитров става лице на борба срещу нацизма и фашизма и един от най-харесваните политици. Участието му в световната политика не свършва дотук. Международната му известност го извежда до поста на ръководител на Комунистическия интернационал. От тази позиция той предлага създаването на широки коалиции, включващи – либерали, социалдемократи, социалисти, комунисти и анархисти и въобще всички, които са против крайнодесните идеологии. Така се появяват Народните фронтове, които печелят изборите във Франция през 1935 г., в Испания през 1936 г., и в Чили през 1939 г. Съществуването на тези коалиции отлага на много места вземането на политическите лостове от нацистки и фашистки правителства и забавя избухването на Втората световна война. Важното е, че концепцията за широко демократично обединение на леви и центристки партии остава валиден политически инструмент и до днес, когато човечеството трябва отново да се противопоставя на възкресяването на крайнодесните идеи. Георги Димитров е световен политик и едва на второ място български, въпреки че значението му за страната ни е голямо. Той има ключова роля през 1923 г. за поставянето на началото на Септемврийското въстание, а след Втората световна война вече е ръководител на комунистическата партия и премиер на България. Днес Димитров е обвиняван за политиката на изкуственото създаване на македонска нация, но рядко си припомняме, че без неговото политическо влияние страната ни едва ли щеше да има сегашните си територии. След войната Гърция иска границата ѝ да бъде пренесена на север от Родопите, а Югославия за незабавно включване на пиринския край в нейните земи. Независимо от натиска по тези въпроси, идващ от победителките Великобритания и СССР, правителството, водено от Георги Димитров успява да запази интересите ни и дори да постави проблема за Западните покрайнини. След подписването на Парижкия мир през 1947 г. България е единствената държава участвала в Оста, която излиза от войната с по-голяма територия, благодарение на признатото включване на Добруджа. Оказва се, че на този противник на "националните ни интереси“ днес дължим северното си Черноморие и житните ниви. За съжаление безпристрастните оценки на историята са малко. Сега ви показах само едната страна - забравените и премълчаваните страни от живота на Георги Димитров. Като всеки човек, той допуска безброй грешки, в неговия случай с тежки последици за обществото ни, но за тях и без това ви говорят непрекъснато. Остава ни въпросът кога отново страната ни ще има държавници, които да могат да предложат на целия свят нова политическата визия или от позицията на победени и изоставащи да ни изведат поне до съхраняване на това, което вече сме постигнали. |
Още новини от Любопитни новини:
