По думите му - това е вариант държавата да не се ангажира с финансиране и да търси схеми за това в условия на криза.
Според Валентин Кънев е необходима ревизия на подходите по този проект и на българското участие. Единият от начините е да се предоставят дяловите участия на нефтени компании, които са заинтересовани от този нефтопровод като експортна инфраструктура да участват в него директно.
По думите му - не могат да се осъществят и двата проекта за петролопроводи.

„Единият от тях ще бъде осъществен, а може и двата да не бъдат осъществени в случай, че се развият някакви други схеми на износ на нефт от Казахстан. Така или иначе е взето решение да се увеличава капацитетът на тръбата от Тангиз към Новоросийск. Рискове има, например до каква степен Русия ще увеличи количествата нефт, които да влизат в Черно море. Като цяло в Казахстан ще се увеличава добивът, но дали те ще влизат в Черно море от Русия - ще видим как ще се развият събитията в това отношение, тъй като се реализират и други проекти на Русия - например износ на нефт през северните терминали. Може да се окаже, че в един момент този руски нефт, който трябва да влезе в Черно море ще бъде пренасочен на север. Самият трафик през Босфора не само на нефтени танкери, но и на други кораби се увеличава и уравнението не е много еднозначно", каза той.

По думите на Валентин Кънев - и двата проекта „Самсун-Джейхан" и „Бургас-Александруполис" са поставени под общ знаменател по отношение на руското влияние и руското участие.

Източник: агенция "Фокус"