Житният клас и черешите са традиционни за еноьовденския венец в Бургаско

На Еньовден се вият малки и големи венци. В тях трябва да присъства еньовчето, различни видове билки. В Бургаско традиционно присъства и житният клас, череши, които са символ на плодородието. Това каза Радостина Христова, доктор по философия и уредник в Етнографски музей-Бургас.

Прави се обредно затворено хоро около Еньовата буля. Поставя се сребърен кръст в съда, в който са предметите на гадаенето. В някои села все още се тачи тази традиция - момите са събират в една къща. Там пет-шестгодишно момиче се облича като булка - с бяла риза, с червена връхна дреха, забулват го с червено було. Червеният цвят е символ на любовта и предпазването. На главата се поставя сребърна пара и венец от еньовче. Последното е най-тачената билка на този ден. Една мома вдига малкото момиче на раменете си и цялото шествие обикаля селото, нивите, градините, чешмите. Пеят еньовски песни и молят Свети Еньо за здраве и за плодородие.

Народните поверия твърдят, че в нощта срещу Еньовден билките са особено лековити. От значение е дали луната е пълна. Тогава космическата енергията отива в надземната част на растението. Когато е безлуние, тогава слънчевата енергия отива в корена. Тогава пък той става по-силен е лековит. Важното е да се вземе духът на билката, за да бъде полезна за здравето. Важно е също присъствието на водата в еньовската обредност. На този ден тя има двойствена природа. Един път тя може да бъде целебна вода и всички моми, които вият еньовия венец трябва да са си измили ръцете, краката и с чиста душа и тяло да извършват този обред. Другата страна на водата е, че тя иска своята жертва. Така, че на Еньовден морето и реките понякога вземат жертва и народът пази и това поверие да се внимава и да бъдем предпазливи в този ден, когато започва обратното броене на годината. Гаданията са свързани със здравето, живота, плодородието и за женитбата.

Тези обичаи се спазват и до ден днешен в Странджа. Еньовден се свързва с рождеството на Йоан Кръстител. Стои по значение редом с други известни празници като Коледа, Гергьовден, Великден, каза още Радостина Христова. Празникът е тачен по цялата българска етническа територия. Празнуването на Еньовден се споменава още в някои средновековни източници. Например в Синодика на цар Борил от 13 век, който е бил насочен срещу богомилите, се анатемосват различните магии, тайнства, които са извършвани в нощта на рождеството на Йоан Кръстител. Като ден от лятното слънцестоене, Еньовден представлява сложна система от обредни практики, игри, песни и специални обредни вещи. В народоведската наука съществува мнение, че празниците на равноденствието са по-древни и от другите календарни празници, защото първичната цел на тези обреди в тези дни е била непосредственото използване от човека на първичните сили на природата с оглед да се запази живота, да се продължи жизненият цикъл.

Еньовден е свързан с разцвета на природата. Това е най-дългият ден от годината. От този нататък се казва, че започва "да умира денят". Годината клони към зима. Това е един повратен момент, който насочва към края на лятото. Народното поверие казва, че кукувицата кука до Еньовден и после онемява, а пък Свети Еньо тръгвал към планината да дири зимата. Практиките, които свързваме с почитането и с посрещането на Слънцето дава основание на известния етнограф Михаил Арнаудов да изкаже хипотезата, че Еньо е един древен герой, който е свързан с култа към Слънцето и е, може би, някакъв вид персонификация на лятното слънцестоене. Други племена, например келтите, също са отбелязвали лятното слънцестоене. Слънцето е заемало значително място във вярванията на древните хора и човек е смятал, че помага по някакъв начин с тези свои действия на Слънцето в момент, когато то е по-слабо.

Източник: Агенция "Фокус"