©

"Има райони, в които ние сме единствената връзка. Хората чакат автобуса, за да свършат административната си работа в общинския център, да отидат на лекар или до аптеката. В най-откъснатите райони, които ние обслужваме, се стремим да осигуряваме автобуси поне три пъти седмично. Но има други общини, в които автобусът в дадено село минава през седмица, а така живеещите в тези райони ще продължат да стават все по-малко", допълва Христов. В Бургаска област слабонаселени райони има в общините Средец, Созопол, Царево, Малко Търново, Поморие, Несебър, Айтос и Карнобат.

Според прогнозите на транспортния бранш, ако държавата продължи да не изплаща компенсациите, ще сме свидетели на това как общините обявяват обществени поръчки за превоз, на които няма кой да се яви. Тук активна роля трябва да имат и самите общини, които са в пряк контакт с ползвателите на услугата - пътниците, и могат да подемат темата.

"Държавата от десетки години се е фокусирала и подпомага БДЖ, оставяйки на заден план превозвачите, които покриват по-голямата територия от страната", споделят от бранша.

Вторият казус, пред който са изправени превозвачите, е, че и компенсациите за пътуванията с намаление на различни групи граждани - ученици, студенти и докторанти редовно обучение, пенсионери и др., също се изплащат само частично.

"Ние издаваме абонаментни карти и извършваме този вид превози на по-ниски цени, но за миналата година получихме само 50% от компенсациите", споделя още Румен Христов. Според него и колегите му е необходим нов подход в политиката към превозвачите.