17 нови мобилни екипа от спешни лекари и фелдшери поемат лечението на пациентите в обезлюдените райони. Те ще бъдат снабдени с високопроходими реанимобили и ще действат в областите Бургас, Велико Търново, Враца, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Шумен.
Това са регионите, в които няма достатъчно спешни медици, но пък има десетки села и махали с по двадесет, а на някои места и с по пет човека население, които са далече от болници и нямат на разположение постоянно общопрактикуващ лекар.
Новата схема за спешна лечение обезлюдените райони е записана в проект на националната здравна карта, който бе публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването.
361 са празните медицински пунктовете за общопрактикуващите лекари в страната, които са заключени с катинари от години. Според изчисленията един доктор трябва да се грижи за здравето на не повече от 1500 човека. В райони като Разградско и Кърджалийско обаче, където медиците са дефицит от десетилетия, има общопрактикуващи лекари, които са записали в листите си близо 2000 души.
Ако картата стане задължителна, това означава, че те трябва да отрежат от нея 500 човека, за да не надвишат лимита, безпокоят се от пациентските организации.
Не е логично да ни ограничат колко пациенти да имаме, тъй като хората са тези, които избират при кой лекар да се запишат. Подобно ограничение не може да съществува особено за местата, където няма достатъчно лекари, заради разпръснатото и малобройно население, коментира за "Монитор" председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров.
Според него необходимостта от доктори в картата не е изчислена вярно, тъй като сметките са правени за 7,2 млн. души население, от които обаче един милион души не са здравноосигурени и не ползват медицинска помощ, плащана от здравната каса. По думите на д-р Киров, ако този факт се вземе предвид, се оказва, че сегашните 4495 джипита в страната са напълно достатъчни. Според националната здравна карта обаче броят им трябва да бъде 4856.
Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 1100. В това число влизат не само джипитата, но и специалистите от медицинските центрове. Най-оголена от специализирана медицинска помощ е Северозападна България, в която независимо от застаряващото население, което е и най-болно, липсват кардиохирурзи, инвазивни кардиолози, медицински онколози, ендокринолози и нефролози.
В цяло Русенско няма нито един детски хирург, а според картата следва там да са трима. В цяла Южна България няма нито един детски психиатър, независимо че в Пловдив има медицински университет.
За да бъдат облекчени хората от районите, където специалистите и джипитата са дефицит, ще бъдат сформирани изнесени екипи към филиалите на центровете за спешна помощ. Това ще стане след 1 април, когато се предвижда в сила да влезе националната здравна карта.
Според националната здравна карта на 1000 души население се полага по един зъболекар.
Докторите по дентална медицина сега са 9119. Според експертите от Българския зъболекарски съюз е напълно достатъчно, като се вземе предвид, че не всички у нас са здравноосигурени и могат да ползват две безплатни стоматологични услуги, поемани от здравната каса.
Недостатъчни обаче са медицинските сестри, те трябва да са 10 805 само в доболничната помощ, но на практика броят им и в доболничната, и в болничната е с 2000 по-малко.