Цената от 10 лв. е хитова и се слага на много от стоките.Плетачките на дантели продават изделията си, сякаш са произведения на изкуството.Масажистите на плажа държат рекордни цени - 60 лв. за цялостно обслужване. Разходката с джет гони 50 лв. Някои предлагат евтина манджа като в студентски стол, а други са вдигнали цените, сякаш държат бар на Френската Ривиера и чакат да ги посетят милионери. Такива обаче по родното Черноморие все още няма, затова и скъпарските кръчми стоят празни. Рехавите туристи от чужбина, макар и незапознати с българските табиети, са доста внимателни и трудно ще се излъжат да броят по 10 лева за едно кафе, па макар и сервирано на махагонова маса. Ако решат да пийнат извън "ол инклузива" на хотела, летовниците знаят, че оттатък централната улица в Западната зона кафето е 50 стотинки, а пържолата 4 лева.
В центъра и по крайбрежната алея има изобилие от барове и ресторанти на прилични цени. Най-оборотни в кризисното лято са супермаркетите и караваните за бързо хранене. Кафето струва 1 - 1,80 лв., а безалкохолните са 1,70. На всяка крачка се продават пици за 2 лв. парчето и дюнери за 6 лв. На метри от тях обаче в скъпо обзаведени ресторанти постната пица тръгва от 10 лева, а порция пържени картофи е поне петарка. Същото е положението и в магазините, които се роят като гъби след дъжд. Цената от 10 лева е хитова в началото на сезона и се слага на всичко.
10 лева струват бермуди за плажа, джапанките също. Дънките се харчат по 10 лева, тениските - също. Непретенциозни дамски рокли, подходящи както за плаж, така и за бар, струват пак толкова. Изобщо най-обичайното нещо в лъскавите магазини на Слънчев бряг е парче амбалажен картон, върху който е изписано "10 lv". Но както навсякъде в курорта, и тук евтинията се редува с лукса. До магазина с китайски дрехи е залепен марков бутик за чанти, в който най-евтиният дамски аксесоар е 300 лева. Сергията със сандали за десетачка пък дели ограда с луксозен магазин, в който чепиците струват поне 400 лева.
Картината не е весела, но практична - в курорта има всичко за всеки, само да тръгне алъш-веришът. Търговията обаче буксува, а оборотите са мизерни. Всички чакат разгара на сезона и разчитат за месец да избият загубите. Пенсионерите от съседните села това лято се явяват допълнителна и неочаквана конкуренция, при това с жесток дъмпинг и без касови апарати. Баби и дядовци са опънали сергии в целия курорт и продават кой каквото свари - от ръчно бродирани карета и плетени чорапи до буркани с мед и домашна ракийка. Прочутата сливова се продава в бутилки от минерална вода за 5 лева половин литър. Тиквеното семе и слънчогледа пък пенсионерите търгуват по левче пакета.
С най-високи цени са фолккаретата и покривките за маса, плетени на една кука. Майсторките ги продават за 50 лева бройката със самочувствието, че предлагат произведение на изкуството. Плетените терлици, които в плажно време на никого не трябват, пък струват по 20 лева чифтът. Пенсионерската търговия обаче също е зациклила. Не само защото няма туристи, но и защото в стремежа си да се скрият от данъчните продавачите остават анонимни и за клиентите. Нелегалните баби се крият в храстите, а туристите подминават ракията, твърдо убедени, че това е минерална вода за 5 лева. От липса на клиенти се оплакват и арендаторите на плажа. Водните атракции там държат космически цени и са абсолютно недостъпни за бедните туристи.
Разходките с джетове струват по 50 лева, а водният банан е 20 лева и, естествено, не влизат в пакета ол инклузив. Който иска да събира тен на плажната ивица, трябва да плати допълнително за чадър и шезлонг. Всяка от екстрите струва по 7 лева. Цените обаче са солени дори и за чужденците и малцина се престрашават да се възползват от офертата за сянка на плажа. Напук на кризата прочутите масажи на плажа също държат рекордни цени. 60 лева струва цялостен масаж, а 45 лева е частичният. При тези цени масажистите рядко имат клиенти, а когато това се случи, масажът се превръща в истинско събитие край морето, което събира и любопитна публика.
Източник: в. "Монитор"