© Burgas24.bg

Един от вариантите е да се построят филиали на университетите. А студентите да живеят в бившия курорт целогодишно, казва маркетинг директорът на "Феърплей пропъртис" Илия Комитов. Подобно на Студентски град, и Слънчев бряг никога не спи и предлага десетки възможности за забавление, обяснява специалистът. Хотелите лесно могат да се превърнат в кампуси и България да се сдобие с истинско университетско градче. Висшите училища във Варна и Бургас най-лесно и евтино могат да се възползват от идеята.

Вторият вариант стотиците празни апартаменти в курорта да носят печалба, дори и минимална, е Слънчев бряг да се превърне в град, в който живеят и работят хора, подобно на Варна и Бургас. Това може да се случи след около десетина години, прогнозира обаче управляващият партньор на "Симпли България" Юлиан Георгиев. Третият шанс за хотелите по морето е да се преобразуват в домове за възрастни хора и социални заведения, твърди Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. Голяма част от хотелите, макар и сложени на тезгяха, са непродаваеми. Заради теглените кредити за построяването им се очаква те да преминат в ръцете на банките или да се продават по-евтино чрез съдия-изпълнител. Дори и да вземат хотелите за 1 долар обаче, новите им стопани няма как да очакват туристи в тях, категоричен е Драганов. В същото време за сградите трябва да се плащат данъци и такси. Затова бизнесът ще трябва да се преструктурира. Семейните хотели и апартаментните комплекси край морето са подходящо място за прекарването на старините на родни и чужди пенсионери, категоричен е той. Вече е имало запитвания преди години за подобни хосписи от страна на японци. Идеите тогава не се осъществили заради високата цена на пресните морски продукти, за които възрастните хора от Далечния изток са настоявали. Месечната вноска в такъв хоспис може да варира от 600 до 2000 лв. и вече има хора, готови да ги платят за спокойните старини на родителите си, категоричен е Драганов. Схемата вече работи край Варна. 50 възрастни хора са настанени в хосписа "Св. Иван Златоуст" в комплекса "Чайка". Издръжката им е определена по единния държавен стандарт и се осигурява от общината като държавно делегирана дейност. Хосписът има капацитет да приеме още около 100 души с добър здравен статус и други 30 лежащо болни. Хотелите, които не се превърнат в хосписи, вероятно ще отдават стаи за персонала в курортите или ще се преструктурират в евтини хостели, за да оцелеят, прогнозира още Драганов. Удачен е и вариантът да се продават за временно ползване по схемата "тайм шеринг", категоричен е експертът. Според тази схема няколко собственици си купуват общ имот, който ползват за определено време в годината.

Въпреки кризата в курорта все пак се продават имоти, но при минимална печалба. Основните купувачи са руснаци, твърди Комитов. Апартаменти за почивка пък търсят предимно холандски младежи, шведски и финландски семейства. Те обаче настояват за кухненски бокс, твърди Любомир Панковски от "Алма тур". Руснаците от своя страна наемат ваканционни апартаменти за месец или два, като търсят или най-евтините оферти на пазара, или настаняване в най-луксозните комплекси с басейни, ресторанти и спа центрове.