- Госпожо Инджова, Вие от скоро сте на поста председател на Алианса по туризъм за Югоизточния регион, какви са амбициите Ви от тук нататък?
- Желанията са върху обединението, защото практиката и анализите показаха, че местна власт, неправителствени организации, бизнесът и държавата трябва да работят в едно. Ако нещо в този частен сектор, който е на 100% частен, е пропукано и не може да се реализира по начин, който всички очакваме, то е защото няма достатъчно добра комуникация, защото няма чуваемост. За голямо съжаление в 21 век ние при тези дадености се измъчваме да правим туризъм. Аз мисля, че тъй като всички сме позитивно настроени и имаме желание нещата да се случват по-добре от вчера, тогава когато една стратегия е правилно начертана и стъпките са точни и ясни, няма да има проблем. Освен това в момента стои една голяма задача пред правителството - да се гласува новият закон за туризъм, където ние определено ще дадем своите препоръки, мнения. Убедена съм, че отговорността на правителството е много голяма и в тази ситуация ще бъдем чути, за да може да се произведе един закон, който да бъде полезен за всички.
- И в тази връзка - какви са вашите препоръки към новия закон за туризма?
- Там трябва да се направи един много задълбочен анализ, много бих искала да вярвам, че той няма да бъде решен единствено и само на базата на лобизма, че ще се погледне професионално. Едно от основните неща, които стоят пред този закон, е да разтовари лицензионният режим, пречките, които са административно-бюрократични за дребния бизнес, защото няма как те да се случат. Големите хотелиери и ресторантьори провеждат една социална политика, в която има ангажираност на хората, но то е в един много кратък период от време. Тогава, когато имаме зелена светлина за по-дребния частен бизнес, въпросните сервитьори, работници, заемащи позиции в обслужването на туризма, вече могат да бъдат онези, които продават този продукт, а частният бизнес е доказал, че в пазарна икономика няма нещо, което да се произведе по-добре, когато имаш личната облага за себе си и за тези около себе си. По отношение на този начин на виждане на Алианса, аз съм убедена, че това е правилният път. Друг е въпросът как ще се погледне, защото - повтарям за кой ли път, че българинът като турист е дискриминиран и това също трябва да намери поле на изява и на реализация. Тъй като организираният туризъм в България, който в повечето е случаи е морски или ски туризъм, като организиран такъв ДДС се плаща само 7% и няма нищо лошо в това, но тези 7% ги ползват чуждите граждани и съответно облекченията за хотелиерите и туроператорите, които стоят от другата страна, а българинът, когато отиде на почивка, каквато и услуга да ползва, плаща 20% ДДС. Ние сме вече европейски граждани - не може по този начин да имаме разделение на плащанията и на разходите. Не е възможно един цял Югоизточен регион, където организираният туризъм е почти липсващ, да бъде обречен, заради разликата от 13%, на по-ниски обороти. В крайна сметка в условията на криза аз мисля, че трябва да се правят по-смели реформи и е изключително удобен моментът, за да могат да се сложат нещата в правилната линия и да има резултати за цялото наше население.
- Трябва ли да се притесняваме от факта, че новият закон за туризма се изработва в условията на криза и от това, че настоящата ситуация ще повлияе много върху изготвянето му. Така или иначе кризата ще отмине и дали е възможно след края й отново да се наложи промяна в закона?
- Този закон няколко пъти е бил променян и редактиран. Мисля, че след 20 години преход, в който не съм сигурна дали проходихме по правилния път, има достатъчно резултати и виждания, много грешки, които ням как да не се отчетат. Трябва да се отчетат, за да се направи една балансирана основа, за да има поглед и визия напред във времето. Туризмът е много важен за България, той дава един много сериозен процент от вътрешния продукт. В основата стои рекламата. Рекламата за 2010 е 3,2 млн., което е изключително малко, това не е достатъчно в никакъв случай, за да може да бъде дестинацията България разпознаваема. Масовият туризъм ,както казах - морският, в условията на криза е предпочитана дестинация единствено и само заради ниските цени. Но в това няма перспектива по простата причина, че в един момент ще се излезе от кризата и тогава ще бъде търсен един по-друг продукт. Ние в момента също трябва да заложим на алтернативен туризъм, т.е. различен от масовия - ето културния. Този бум, който се случва в Созопол, трябва да бъде перфектно ползван за това България да бъде разпозната с нещо друго равностойно на Йерусалим. В Йерусалим няма никакъв проблем с туризма. Другото, което е много сериозен проблем е, че в Закона не са положени някакви функции, които да бъдат контролни и към този момент ние нямаме статистика какъв е масовият туризъм и кой е турист, кой е екскурзиант. Давам един елементарен пример - Слънчев бряг. 90% от хората, които спят в Слънчев бряг и ползват почивка на 100% те са туристи, но същите туристи идват за 8 часа или 12 часа в Бургас - те са екскурзианти. Нямаме начин, по който да обхване едното и другото, защото те са екскурзианти, но те оставят достатъчно много пари в шопинг екскурзията, която правят до Бургас. Тези неща в детайли трябва да бъдат анализирани, погледнати и да се намери най-вярната формула, за да може ползата от организирания туризъм да се прехвърли в общините, където има други мероприятия, които биха били желани да бъдат посетени от съответните туристи в друг район.
- Можете ли да направите една момента снимка на туризма в Югоизточния регион?
- Убедена съм, че август месец ще бъде бум на българското присъствие по нашето Южно Черноморие. Уикенд туризмът е в своя ход, туризмът е начин на живот. Българинът в рамките на 33% до 38% се отказа да напусне държавата ни по време на почивка и по време на лято, което по всяка една вероятност ще се случи на нашето Черноморие. Цените са много атрактивни, достатъчно ниски, научихме се вече, по малко, по малко, с големите грешки, да обслужваме и да си предлагаме продукта по начин, по който трябва. Другото, което се забелязва в момента, разбира си поради политиката на правителството за падане на визи и допълнителни изисквания на границата за бившите Югославски държави, има един прилив от македонци, от сърби по нашето Черноморие, а те имат една носталгия, която ги връща по Южното Черноморие, така че там нещата, може би за много къс период от време, ще достигнат своя пик.
- Доколкото разбирам в момента хотелиерите са доволни от запълняемостта на базите, доколкото разбира се могат да бъдат пълни хотелите в условията на криза. От друга страна обаче ресторантьорите се оплакват, че заведенията им са празни. На какво се дължи това, на тези ол инклузив пакети ли и вижда ли се вече краят на тази тенденция?
- Задълбахте проблема. Той е много болезнен в нашия сектор. По отношение на заетостта на хотелите - тя в никакъв случай не е такава, каквато трябва да бъде. Тя е поне 30% надолу, а да на кажа и по-голям процент, защото все пак един август и септември стоят пред нас и може би там ще успеем да регулираме нещата. Заетостта на хотелите, ако търсим оправдание в кризата можем да намерим, но според мен заетостта на хотелите не е с необходимия ръст, защото имаше едно страхотно голямо презастрояване, защото никой не съобразяваше, когато даваше разрешителните и когато инвеститорите строяха, че легловата база ще надмине няколко пъти възможността на плажната ивица да поеме хората. Може би тук някой ще ме апострофира за басейните - да, но басейни има по цял свят, но Черно море и най-красивото Черно море с влизане на Странджа вътре като красота, по-голяма от Карибските острови, единствено и само най-източната граница на ЕС и тя се казва България. По отношение на ол инклузивите там нещата стоят по начин, по който е договарят, едно в момента вървят договорите, които се сключват за следващата година, пакетите, които предлагат нашите хотелиери само и само да имат заетост, разбира се пречупват пред желанието на големите туроператори и цените падат надолу. Тогава, когато кухнята е различна, добра и цената е нормално сондирана с туристите, които посещават този вид ресторант и предпочитат този вид кухня, въпрос на мениджмънт, на управление и в крайна сметка в частния сектор при пазарна икономика по-добрите успяват. Отсяването ще бъде тотално, онова, което ще остане на пазара ще бъде по-добро от масовото.
- Последно по един актуален въпрос - плажа Вромос, протестите в Черноморец. Хората там твърдят, че туристи отказва резервации, ако наистина е така биха ли могли те да търсят някакъв вид компенсации?
- Аз не мога да разбера едно - проблемът е проблем, какъвто и да е той, защо не се обявява във време, в което може да се реагира и да се отстрани, а се обявява във време, когато вече е трудно за реакция и двете страни са губещи. При всяко едно положение резервациите трябва да бъдат възстановени, а клиентът е човекът, който прави най-голям контрол върху начина на обслужване, не контролните органи, защото за голямо съжаление те не успяват да обхванат навсякъде, заради което се създава една нелоялна конкуренция, но хората трябва да са спокойни, те ще бъдат възмездени, т.е. ще им бъдат възстановени, просто не виждам какъв би бил другият начин, но не трябва да се създава паника, трябва да се реагира адекватно. И пак казвам - много е важно в кой момент какви проблеми се поставят. Важното е да се научим да поставяме проблемите, за да могат да бъдат решавани, а не да се създават проблеми и те да носят лавина от проблеми след себе си.
Източник: Агенция "Фокус"