© Burgas24.bg

Ще се върна 4 години назад. Годината е 2008, през декември отбелязахме 25 години от вписването на Несебър в списъка на ЮНЕСКО. Тогава аз и моят екип едва започвахме своята работа, предстоеше много да учим, да упорстваме. Едва подреждахме приоритетите - сред най-важните вече бяхме наредили опазването на културното наследство.

Отбелязвахме с тридневни тържества юбилея, радвахме се на първите граждански инициативи, които белязаха празниците, когато в следобедните часове на деня се обърнах към арх.Станева - тогавашен председател на БНК на ИКОМОС, с въпроса: "Добре ли минаха честванията?" Тя ми каза: "До тук добре, но предстои много работа. Градът няма План за управление, нищо, че вече 25 години е в ЮНЕСКО".
И се започна: първо арх. Станева ни даде Плана за управление на Генуа, после започнахме с ИКОМОС, защото с НПК контактът беше невъзможен. Започнахме да образоваме всички от екипа, дори и тези колеги, които пряко не се занимаваха с културното наследство и излязохме прави, защото в град на ЮНЕСКО всичко е подчинено на културното наследство. Започнахме граждански инициативи по педагогика световно културно наследство за малки и големи и това бяха инициативите: "Аз живея в Несебър", изложба със снимки от старите частни албуми, много прояви с младежта, за да се стигне до "Чудесата на България", когато децата на Несебър понесоха преносими компютри за гласуване направо на площад "Месамбрия".
С това нашият град показа зрялост по въпросите на наследството, месец след едни неприятни зимни дни за града ни. И докато всичко това се прави с много труд и упоритост едно писмо пристига в централата на ЮНЕСКО в Париж, за да разкаже какви са проблемите на един от най-старите градове в Европа.Това писмо идва не от някоя съседна страна, например конкуренти в балансирания лист на ЮНЕСКО, а от хора с претенции да променят средата на старинния град. Местни хора, обединени в сдружение, забележете - в обществена полза, пишат за Несебър в централата на ЮНЕСКО. И се опитват да скарат правителство и община по тема, която никога не може да противопостави страните, защото това е културното наследство. Но какво се случва? Всичко се връща и рефлектира върху местната общност и те, като изразители на общото уж мнение, което не са сондирали, забъркват една каша.

Мислите ли, че аз и моят екип не искаме бързо да се променят към добро нещата в Стария град?! Процесите са бавни и те са бавни, защото ние искаме местната общност да осъзнае значимостта на наследството за развитието на този град и естествено да приеме правилата за живеене и поведение в града. Тези правила няма да ни направят по - бедни, както мнозина мислят, те трябва да променят средата на града, за да се посещава той от друг вид туристи, с други потребности и други финансови възможности.

Още повече, че в разгара на сезона, когато активно се избира дестинация за почивка, да създаваш конфликт около името на този град с вековни традиции в посрещането на туристи е, меко казано, не обществена полза. През изминалите години положихме големи усилия да помагаме на бизнеса в различни програми като програмата на общината "Несебър любим в четири сезона"/ Празници за Никулден, Великден и т.н. продукти извън установения активен сезон/. Сега, когато конкуренцията между дестинациите за почивка е жестока, тази проява на тези хора, дръзнали да изразяват общественото мнение и воля, е редно да бъде разкрита откъм най-ясна й страна - те защитават само свои групови интереси и частни амбиции.

Аз лично съм се срещал с тях много пъти, отделял съм ценно обществено време, за да им разяснявам общинската политика за опазване на наследството, да им помагам. Те имат субсидия за развиване на своята дейност в обществена полза. Вярвам, че сами ще върнат народните пари, с които ги подпомогна Общинския съвет, и ще се извинят персонално на всички хора, които подведоха.

Лесно се правят конфликти. За няколко месеца името на един "герой на нашето време" излезе в таблоидите и никой не пита колко време е необходимо на общината да измие името на Несебър в международен план. Дотолкова, доколкото непознаването на правилата за общуване с такива институции като ЮНЕСКО може да донесе големи щети. Не случайно има представител на ЮНЕСКО във Външно министерство, който отговаря за връзките на страната с тази организация - г-н Александър Савов. Когато празнувахме 25 години Несебър в ЮНЕСКО г-жа Ели Кирилова се среща с него, забележете, за да го информираме, че имаме желание да поканим г-н М. Боу, тогавашен Генерален секретар на организацията да гостува в Несебър.

Ще пишете писмо, добре, но комуникационната култура налага, да изпратите копие и до общината, а не ЮНЕСКО да ни препраща писмото.

Днес работим рамо до рамо с института за паметниците, благодарен съм на г-жа Кандулкова за мъдрите решения за Несебър.
Благодаря на г-н Белишки -Председател на БНК на ИКОМОС, за експертната помощ по много наши проекти.
Голяма благодарност на Министъра на културата, специална благодарност на д-р Чобанов за отношението му към Несебър.
Благодаря на Премиера, че ме потърси и разговаряхме като държавници разумно и ясно за бъдещето на Несебър.

Този конфликт забави официалното обявяване на концепцията на тазгодишния празник на Несебър, защото не искахме в условия на криза около името на града да обявяваме, че тазгодишния празник е под мотото "Съзиданието и паметта - пътя на града" и има за цел да подготви местната общност преди подписването на договора за старта на проекта "Духовния път", като и да покаже потенциала на Несебър, като културен център. Очакваме жителите на гр. Неа Месемврия от Гърция да бъдат специални наши гости.

Ще продължа започнатата работа по опазването и развитието на Несебър и призовавам в инициативния ми комитет да се включват честни и разумни хора, за които бъдещето на родния им град Несебър е кауза и съдба.