©

Посочено бе, че най-тежко е състоянието на дюните на плажовете Бутамята и Липите в Синеморец, както и тези по Косата на устието на р.Велека. Част от тях са разрушени от строителна техника и автомобили, забелязва се дори, че някои дюни са смeнили естествената си растителност и са обрасли с папрат и чуждоземни инвазивни видове Това автоматично се отразява както на тяхната устойчивост като пиродни феномени, но така и на животинския свят, който ги обитава.

Като мерки за защита на дюните експертите посочиха, освен задължителното присъствие на информационни табели, така също поставянето на скари, по които туристите да минават и специални ограждения. Бе изтъкната необходимостта от прецизиране на натоварването спрямо поемния капацитет на дюнните комплекси и способността им за самовъзстановяване.
Коментиран беше и скандала "Дюнигейт" и останалите без отговор въпроси- кой, как и защо дюните се оказаха земеделски земи, на които се строи.

Проблем се оказва и липсата на специализирана охрана на дюните, които не спадат към горския фонд и служителите на горите нямат задължение да ги охраняват, както и РИОСВ, които наблюдават само резерватите. Затова се обсъди и възможността сигналите за увреждане на дюни, подавани на тел. 112, да бъдат препращани и към органите на полицията, които има права да установят самоличността на нарушителите и да бъдат свидетели при издаването на актове.

На срещата стана ясно, че информационната кампания за Натура 2000 е недостатъчна, защото голяма част от гражданите не знаят какви ограничения поставя еко мрежата и какви субсидии могат да бъдат ползвани за възстановяване и поддържане на местообитанията.

За да се спре унищожаването на дюните и защитените местности е нужно по-скоро да бъде приета Обща устройствена схема на Черноморското крайбрежие, Плана за управление на Парк Странджа и ОУП на общините по морето. Така ще се регулира строителството в защитените местности и реализацията на инфраструктурни проекти.

"Парк Странджа ще проведе още две такива срещи. Едната ще бъде в гр. Малко Търново и е свързана с опазването на белите щъркели, а втората в гр.Ахтопол - за състоянието на речните течения и вътрешни водоеми, с индикаторен вид за водните костенурки. Обмисляме преди сезона да се проведат няколко експертни срещи със заинтересованите териториални администрации, свързани с опазването на дюните", коментира инж. Иван Камбуров - ръководител на проект BE NATUR.

На семинара в Царево присъстваха експерти от Община Царево, представители на НПО, експерти от РИОСВ Бургас и туроператорска фирма за разходки с лодки по река Велека.