Хотел в Слънчев бряг настани близо 1 400 украинци

Хотел в Слънчев бряг е приел и настанил близо 1 400 украински граждани, повечето от тях от Източна Украйна. В Бургаска област това е базата приела най-много бежанци от войната.

Това е бившият хотел на веригата "Iberostar", който сега е с нови собственици. Сега едно от крилата е напълно заето с украински бежанци, предимно майки с деца. 430 са настанените в хотела деца до 13-годишна възраст, като най-малкото е бебе на 3 седмици.

Настя от Одеса и Маргарита от Харков са пристигнали преди 4 дни в Слънчев бряг.  "Много съм благодарна на този хотел. Благодарна съм на всички хора в България. Вие сте изключително гостоприемни. Малко дрехи са ни нужни, но ние днес ще отидем до един център, където  обещаха, че ще ни дадат дрехи. Когато тръгвахме взехме само най-необходимото, така че дрехи малко ни липсват. Зная, аз прочетох че на нас ще ни дадат статут на временна закрила за една година. Все още сме в процес на планиране. Ние се надяваме войната да свърши по-рано от една година и скоро да се върнем вкъщи.

В Одеса постоянно работи Противовъздушната отбрана, сирените вият. Ние видяхме какво се случи в Харков, в Мариупол, страхуваме се за нашите деца. Така че бяхме принудени да избягаме. Сега моят съпруг, майка ми и сестра ми – всички останаха в Одеса. Днес сирените продължават, продължават атаките и взривовете, ние гледаме новините всеки ден. В сравнение с Харков, обаче, при нас в Одеса и малко по-спокойно", казва тя пред БНР.

"Много добре се чувствам. Благодаря на България много гостоприемен народ, на нас много ни харесва. Хотелът е много хубав, храната е вкусна. Ние си прекарваме свободното време тук, децата са организирани, всичко е много добре. Много благодаря!

В Харков ситуацията е много тежка, сега там падат много бомби, разрушени са хиляди домове. Няма работа. Много е опасно. Има много жертви, разбира се че е тежко. Самият Харков осигури безплатно автобуси и влак. От Харков пътувахме до Лвов, след Лвов до Чернивци, след това на автобус, с който стигнахме до тук. Накратко пътувахме 3 дни. На нас ни казаха, че тук е хубаво и ние дойдохме тук", казва Маргарита.

Животът в хотела тече нормално както през туристическия сезон, само с малко повече вътрешна самоорганизация, разказа управителят на базата Христо Караилиев.

"От няколко години ние наемаме доста сериозен брой сезонен персонал от Украйна. След избухването на войната, много от тях ни потърсиха с молба да съдействаме за настаняването им. Имаме настанени детски психолози, които започнаха да работят с децата. Трябваше да обособим перално помещение. За разлика от сезонните туристи, които идват за една или две седмици, настанените бежанци имат много повече лично пране. Закупихме пет нови перални машини."

Караилиев уточнява, че отново възникват затруднения с регистрацията на бежанците от Украйна. Затова и хотелиери изпратиха писмо до Министерството на туризма, в което настояват изискването за статут да отпадне. "За коректното отчитане на нощувките на настанените чужденци, трябва да са регистрирани в Националния туристически регистър чрез системата (ЕСТИ) и те да имат регистрация като лица търсещи временна закрила в България. Самият процес отнема дълго време. Системата стартира от понеделник, ние уведомихме всички, че те трябва да се регистрират, ако искат да получат такъв статут. Той им дава достъп и до здравната система, до образование.  Но се образуват големи опашки и регистрацията става бавно. А за майки с деца е трудно да се разхождат по няколко пъти до пунктовете. Смятам, че е наложително да се вземат мерки, от страна на институциите, за облекчаване на тази процедура", казва той.

Животът в хотела изглежда спокоен и нормален, но жените плачат. Мислите им са в Украйна при близките, които са изоставили. В думите на Лариса от Киев е събрана цялата им болка. "Аз просто не разбирам как така говорят, че това е руски мир. Руският мир ни донесе война. Той донесе смърт за нашите деца, за нашия народ. Напълно разрушиха основните ни градове, които ние много обичаме. И така ние си тръгнахме принудително, защото аз и моят син вече нямаме домове. Единият е напълно разрушен, а другият-частично. Така, че ние сме принудени да станем бежанци. Ситуацията е сложна. 

Защо нас Бог не ни обича, защо трябва да търпим това наказание? Защо Украйна изведнъж стана щит за цяла Европа?", казва Лариса.