© | | През месец декември 2009 г. на територията на Странджа бе проведено социологическо проучване. То бе осъществено по поръчка на Българска Фондация Биоразнообразие като част от Проект "Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина", финансиран от Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия). Социологическото проучване бе проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение - София (НЦИОМ).Целта на проучването бе да се проучат нагласите и отношението на заинтересованите страни за местните проблеми и подходите за решаването им, отношението към Природния парк „Странджа", нагласите към създаване на биосферен парк, възможностите за икономическо развитие, информираност и комуникация по въпросите на защитените територии. За целите на проучването бе използван качествен метод за събиране на информация, а именно групови дискусии в 4 фокус групи в общините: Малко Търново, Царево, Приморско и Средец. Във всяка от групите участваха между 10 и 12 участника, като общият брой участници в дискусиите бе 41. Във всяка групова дискусия бяха подбрани: работещи в сферата на туризма, земеделци и животновъди, представители на местната власт, местни НПО и инициативни групи.
Анализът на резултатите, изготвен от НЦИОМ, представя мнението на участниците за предимствата и проблемите на природния парк „Странджа" и неговото опазване и стопанисване. Ето някои от основните изводи от проведени групови дискусии: • Природен парк „Странджа" е добре познат на всички участници в дискусиите, които изразяват сериозна загриженост за бъдещето и за развитието му. Налице е обаче силно изразена регионална специфика - хората, които живеят в парка следят с разбиране и интерес проблемите му, за разлика от тези, живеещи и работещи извън него. • 15 години след създаването на Природния парк все още липсва добра информираност за статута на природния парк, ограниченията и възможностите за развитие, които той предлага. • Основните проблеми на парка според участниците са: замърсяването от туристи и посетители с битови отпадъци, замърсяване със строителни отпадъци, незаконни сметища, незаконно строителство, незаконно изсичане на горите, бракониерството, недостатъчно изяснени отговорности за стопанисването, охраната и контрола на парка. • Липсва конструктивен диалог между Дирекцията, която управлява парка, местната власт, жителите и представителите на бизнеса в региона. • Съчетанието на море и планина в предлаганите туристически продукти би засилило интереса на туристите (което за момента е невъзможно поради редица причини, най-важната от които е лошото състояние на инфраструктурата). Все още липсва и достатъчно добра реклама на региона. • Липсва информираност за това какво точно представлява един биосферен парк и какви възможности за развитие предлага на местните хора, поради което са и първоначалните страхове на част от участниците в дискусиите във връзка с възможното обявяване на Странджа за биосферен парк. • Всички, участвали в груповите дискусии в Царево и Приморско, са категорични, че не трябва да се допуска презастрояването на региона, което би отблъснало туристите в бъдеще.
БФБ ще използва резултатите от социологическото проучване за подобряване на своята работа в региона и ще насочи дейностите по изпълнявания в момента проект в Странджа към разясняване на статута на природния парк и ползите от евентуалното създаване на биосферен парк. Ще се опитаме да подобрим комуникацията между заинтересованите страни и да осигурим реклама за региона. |