© mittag.wordpress.com

Уважаеми дами и господа,
Създаването на ГИОКИН бе предизвикано от гротескното и непрофесионално осъществяване на проекти за "реставрация, реинтеграция и социализация" на паметници на културата в България, при това за милиони от европейския и българския данъкоплатец по Оперативна програма за регионално развитие на Еврoпейската комисия. Голяма част от членовете на тази гражданска инициатива имат образование, а някои и дългогодишна практика в изследване, изучаване, реставрация, опазване и експониране на културното наследство.


Реставрацията и експонирането на археологически и архитектурни обекти би заслужавало да бъдaт приветствани ако бяха и са осъществявани в съгласие с международно утвърдените принципи и конвенции и на Закона за културното наследство на България. На практика обаче "реставрацията" и "социализацията на редица значими обекти по горната програма за регионално развитие бе изпълнена в нарушение на чл. 163 от Закона за културното наследство (изискващ "максимално запазване на автентичността на културната ценност") както и на международните документи за опазване на културно наследство: конвенции ратифицирани от България и харти на ИКОМОС. Създаването на ГИОКИН е следствие от нарастващата обществена реакция срещу бруталните и необратими увреждания на значими археологически структури с използването на неприемливи, демодирани и отречени в световната праткика методи на "реставрация" и "реинтеграция", най-често осъществявани чрез грубо и разрушително надграждане на запазените руини.
Редица публични изказвания на български архитекти, архитекти-реставратори, археолози и професионалисти работещи в сферата на опазването на културното наследство, както и експертни становища на ИКОМОС подложиха на критика и се обявиха срещу извърщването на масивна или тотална реконструкция на арехеологически обекти по тази програма. Основен лайтмотив на тези публични и експертни становища остава, че използването на такива псевдо-реставрационни способи (отдавна изоставени и санкционирани като непозволени в световната реставрационна практика) води до необратимо компроментиране на тяхната автентичност, нанася необратими поражения върху тяхната историческа и културна стойност и ги подменя с модерни и най-често бутафорни макети и фалшификати, при това в реален мащаб.


За огромно съжаление институциите, които би трябвало да осигурят изпълнението на тези проекти в съгласие с процедурните изисквания на Европейската комисия и въпросните международни конвенции за опазването на културното наследство, а именно Министерството на регионалното развитие и Министерството на културата показват необяснимо бездействие, липса на реакция и незангажираност с продължаващите нарушения и нередности при тяхното осъществяване. Бездействие продължаващо въпреки усилващия се обществен и медиен отзвук и натиск, умножаващи се сигнали от страна на граждани и граждански сдружения както и поредица от експертни становища изпращани до тези министерства.

Именно по тази причина ГИОКИН започна да подготвя документация и фотодокументация за най-фрапантните нарушения при проектите за превръщането на археологически и архитектурни обекти в туристически атракции. С цел тази информация да бъде предоставена на европейските институции пряко финансиращи и контролиращи тези проекти (в случая - Европейската комисия) както и на други европейски и международни орагнзиации ангажирани в различна степен с опазването на културното наследство: Съветът на Европа, ЮНЕСКО, ИКОМОС, Europa Nostra и други.

Такава документация е вече изпратена до Европейската комисия и горните оргнизации във връзка с предизвикващия най-силна обществена реакция в момента проект по тази програма, чието изпълнение протича във все по-драстични нарушения на българските и международни нормативни наредби в областта на биоразнообразието и културното наследство. Става дума за проекта на община Каварна "Яйлата, античната врата на Добруджа" предвиждащ аварийно укрепване на Скална църква "Св. Св. Константин и Елена» и «Реставрация и частична реинтеграция на ранно-византийска крепост» в археологическия резерват. От поредицата нарушения при изпълнението на този проект особено сериозно е изграждането на подходни пътища към обекта и използването на тежка техника в резервата, който попада също в две защитени местности в пълно противоречие с одобрения и съгласуван План за безопасност и здраве към проекта (само това крещящо несъответствие на одобрения проект с изпълнението му би трябвало да е достатъчно основание за неговото незабавно спиране).

РИМ Добрич вече излезе с ясно становище (което прилагаме) за процедурните нарушения при изпълнението на проекта, посочвайки, че действията на строителя изпълнител са в нарушение на чл. 163 от Закона за Културното Наследство, изискващ "максимално запазване на автентичността на културната ценност". Както недвусмислено подчертават оценките на проекта в приложената предварителна селекция на мнения на водещи международни експерти в областта на консервацията и реставрацията на културното наследство, проектът вече е реализирал (в случая със скалната църква) и в момента реализира (в случая с крепостта) недопустими от реставраторска гледна точка практики и резултати в разрез със залегналите принципи в редица международни конвенции, ратифицирани от България. Резултатите от "реставрационните" намеси и методи са категоризирани от международно признати експерти в тази област, които прилагаме като следващи отречени "норми на XIX век", "демодирани" и несъобразени с указанията на ЮНЕСКО и съвременните нормативни уредби и водещи до резултати, категоризирани като "ужасяващи" и "безобразни" и до превръщането на "значителен исторически паметник в един примитивно изграден модерен сурогат". Извън съмнение е, че реализацията на проекта в този вид ще доведе до още по груби увреждания на археологическите паметници в резервата и като цяло ще нанесе трайни и необратими поражения върху неговия интегритет, синтеза му с уникалната природна среда и безвъзвратна загуба на неговата културно-историческа стойност.

Европейската комисия вече изправя България пред Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задължения за защита на уникални местообитания и биологични видове на териториите на община Каварна. Ако българските институции позволят този проект на община Каварна да бъде реализиран в сегашния му вид ще бъде направена решителна крачка към маргинализирането и санкционирането на България като международен парий и в сферата на опазването на културното наследство.

Приложения:

1. Официално заявление на Регионалния исторически музей - Добрич, относно проекта "Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийската крепост и укрепване на скалната църква "Св.св. Константин и Елена" в Националния археологически резерват "Яйлата"

Археологическият резерват Яйлата, попада в две защитени зони по Закона за биологичното разнообразие - Защитена зона "Комплекс Калиакра" и Защитена зона "Калиакра".
Проектът на Община Каварна за Яйлата предвижда и вече е реализирал (в случая със скалната църква) практики, несъобразени с принципите, залегнали в редица международни конвенции, ратифицирани от Република България, свързани с опазването, реставрацията и поддържането на културното наследство. Това се демонстрира от събрани експертни оценки на изпълнените работи на скалната църква и започващите такива на крепостта.

Тези действия на строителя изпълнител са в нарушение на чл. 163 от ЗКН, изискващ "максимално запазване на автентичността на културната ценност".

В рамките на крепостта са извършени спасителни археологически проучвания, без да бъде уведомен регионалният исторически музей. Несъстоятелна от археологическа позиция е методиката на извършените разкопки, даваща непълни резултати относно функцията, границите и хронологията на новоразкритите строителни структури.

В проекта на Община Каварна пише, че транспортирането на материалите до обекта ще е на ръка, понеже до него няма пътна мрежа. В пълно противоречие с одобрения план виждаме навлизане на тежка техника в защитена местност и археологически резерват.

2. Мнения на водещи международни експерти в областта на консервацията и реставрация на културно налседство във връзка с проект № BG161PO001- 3. 1. 03 - 0031-C0001 "Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийска крепост и укрепване на скалната църква "Св. Св. Константин и Елена" в Националния археологически резерват "Яйлата"

Професор Тина Вик, архитект-реставратор, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция:
"Работата на този обект трябва да се спре незабавно и да се организира семинар, на който да се обсъди какво трябва/може да се направи, каква е целта, какво вече е направено и как да се поправи то. Считам, че е много важно властите да се съсредоточат върху целта и отговорността на начинанието, а експертите - върху това как да се постигне тази цел."

Питър Ридингтън, архитект-реставратор, директор на Доналд Инсол и съдружници, архитекти и консултанти за исторически сгради, Лондон, Обединено кралство:


"Изображенията предизвикват загриженост. Още на пръв поглед се виждат основания за истински притеснения. Грубата стоманена конструкция, монтирана в църквата "Св. Св. Константин и Елена", наистина не би трябвало да е крайният вид на възстановения паметник. При днешните сложни и високо-развити методи на консервация за окончателното възстановяване би могъл да се използва по-внимателен и по-небиещ на очи подход. "Ремонтът" на крепостта Яйлата е в действителност грубо-непохватно дострояване с използване на зле подбрани и несъответстващи на градежа материали. Най-тревожното е, че по този начин се възстановява паметник, чиято значимост в голяма степен е съхранена и заложена именно в древните материали, с които е изграден, а изглежда, точно тази негова структура в момента се подменя. Ако горният подход бъде приложен повсеместно върху паметника, резултатът ще бъде окончателна загуба на значимост. Като се има предвид колко са усъвършенствани съвременните технологии за консервация и реставрация, ни изглежда ненужно и достойно за съжаление превръщането на един наистина значителен исторически паметник в един примитивно изграден модерен сурогат."

Експертен коментар върху качеството на "реинтеграционни" и "реставрационни" работи по византийска крепост от 5-6 в. на брега на Черно море на професор Осама Хамдан, архитект-реставратор, професор по архитектурна реставрация, Университет Ал Кудс, Йерусалим:


"Снимките са ужасяващи! Консервацията на обекти от културното наследство е наука и изисква мултидисциплинарен подход. Това, което се осъществява при "консервационните" проекти в България, е повърхностно и некомпетентно отношение при работата върху археологически или исторически обекти, без да се взема предвид тяхната ценност. Археологическите и културните обекти са носители на памет, идентичност, култура и цивилизационни белези. Те са безценни.

Международните спонсори - институции и агенции, трябва да проумеят, че работата с културното наследство не е равнозначна на преасфалтирането на едно шосе. При така наречената интервенция за консервация на крепостта трябва първо да си зададем основополагащия въпрос: защо е нужно да бъде строена наново?

Такова реконструиране е използвано в XIX в., обаче съвременната методология за реставриране на културно наследство се основава върху съхраняването на оригиналната информация, заложена в него и върху възможността тя да се предаде на бъдещото поколение.


В случай че наистина има нужда от реконструкция, нейният обхват и същност трябва да се определят въз основа на много изчерпателни изследвания: исторически, археологически, технически, технологични и други. Но във всички случаи съвременната философия на консервация изисква избягване на реконструкция. Съществуват способи да се подобри възможността за представяне на културното наследство пред туриста, като същевременно се израходват по-малко пари и се постигат по-добри резултати."

Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей:
"Съдейки по изпратените ми снимки от византийската крепост, случаят е подобен на този от "реставрационните" работи на крепостта в Охрид. Изглежда, че в момента се строят наново външните стени на крепостта, и може само да се гадае до каква височина ще бъдат издигнати! Освен това се използва цимент вместо хоросан. Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията. Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали.

Що се отнася до скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда безобразно отблъскващо; може би трябваше да използват хоросан, който да се слее със скалата. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците."

Проф. Беатрис Ст. Лоран, професор по ислямско изкуство и архитектура, Колеж за хуманитарни и социални науки, Държавен университет Бриджуотър, Бриджуотър, Масачузетс, САЩ:

"След като се запознах с извършеното по финасираните от Европейския съюз така наречените проекти за реставрация/консервация на скалната църква и на византийската крепост от V-VІ век, бих направила няколко коментара. Първо, изглежда, че тези проекти не следват указанията на ЮНЕСКО за значими проекти за реставрация и консервация. Използваните материали и методи определено не са в съответствие със спазваните днес нормативни процедури.

Второ, не бих нарекла, тези проекти реставрационни, а по-скоро програми за ремонтиране и преизграждане, което всъщност обезценява самите структури. Кому е нужно днес и при днешните условия да бъдат преизграждани тези структури? Този начин на "реставрация" се придържа към норми от ХІХ век, които отдавна се излезли от установените правила за съвременни проекти. В допълнение, камъните, използвани за реконструкцията на стената, визуално и по качество не съответстват на на оригиналния материал, така, че това е наистина един лош ремонт."


Визитки на международните експерти:

Професор Тина Вик: сред многобройните и високо ценените ѝ проекти в областта на консервация и реставрация на културното наследство се открояват дългогодишната ѝ реставрационна работа върху известния замък Йоребру̀ в Швеция, работата и като главен архитект и ръководител на проектите за пост-военна архитектурна реставрация към Cultural Heritage without Borders в Босна и Херцеговина между 2000 и 2007 и като международен член на пет-членната Комисия за опазване на националните паметници на Босна и Херцеговина между 2002 и 2008. Наградените ѝ реставрационни проекти включват и най-престижните награди на Europa Nostra през 2003, 2006, 2010.

Питър Ридингтън (директор на Доналд Инсол и съдружници): сред многостранната му дейност по консервация и реставрация на археологически и архитектурни обекти от различни археологически периоди се открояват удостоените му с престижни награди на Europa Nostra реставрационни проекти на Уиндзорския замък (след опустошителния пожар от 1992), "Меншън Хауз" (резиденцията на кмета на Лондонското Сити), замъка Кю в Кралската ботаническа градина, Кю Гардънс, както и планът му за консервация на Уестминстърският дворец (също удостоен с награда на Europa Nostra ). Сред наградените му проекти се откроява и реставрационната му работа на дворецът Кенсингтън (Тhe Painting and Decoration Association Highest Award, 2003).


Професор Осама Хамдан: многобройните му и високо-ценени проекти за консервация и реставрация (често под егидата на ЮНЕСКО) включват някои от най-значимите и знакови археологически комплекси в Израел, Палестинската автономия, Йордания и Сирия, сред които: Еммаус (Никополис), Францисканския манастирски комплекс на Бичуването в Йерусалим, древната синагога Айн Дук и селището Айн ес-Султан край Йерихон, дворецът Хусейни в Айн Синия, Стария Град в Наблус, Стария Град в Джифна и други. Директор на "Центъра на мозайките" в Йерихон.


Д-р Махмуд Хауари: проектите му включват археологически проучвания история на архитектурните периоди на значими археологически обекти в Израел и Палестинската автономия като Кулата на Давид/Цитаделата в Йерусалим и дворецът Хишам в Йерихон.Член на мисията на ЮНЕСКО, инспектирала проектите за консервация и реставрация на културното наследство в Република нМакдеония; съавтор на отчета на мисията.

Проф. Беатрис Ст. Лоран: проектите включват архитектурната история и история на реставрацията и консервацията на византийски и османски паметници в Турция както и на ранните шед ври на умаядската култова архитектура, Куполът на Скалата и джамията «Ал-Акса» на Храмовия Хълм в Йерусалим.