"През 1929 г. Несебър попада и в полезрението на френските пътешественици - художника Дезарно и репортера Сейже. Внимание му отделя и географът Омер дьо Хел. Още първите изследователи на нашите старини академик Константин Иречек и Карел Шкорпил нашироко се спират върху неговата история и неговите паметници. През ХХ век интересът към града се задълбочава. За несебърските църкви пишат арх. Покришкин и Вера Иванова.
Най-ранните публикации на антични паметници принадлежат на проф. Гавраил Кацаров, последван от Иван Велков и проф. Христо Данов. През 1932 г. излиза и първата монография на арх. Александър Рашенов, посветена на най-важните несебърски църкви", обясни директорът на музея "Старинен Несебър".
Истинско системно изучаване на старините на Несебър, както и основните дейности по реставрацията и консервацията в него, започват във втората половина на ХХ век. "Тогава започват и интензивни археологически проучвания в града, извършвани от изявени български археолози.
Началото е поставено от проф. Иван Гълъбов, и е продължено от екип, ръководен от професорите Иван Венедиков и Велизар Велков. През различни години в археологическия екип участват ст. н. с. Люба Огненова-Маринова, Йорданка Чангова, Янка Младенова, проф. Михаил Лазаров, както и дългогодишният директор на Музея Жана Чимбулева. Проучванията продължават, а с тях се добавят нови данни и се разрешават редица научни проблеми от историята на града", каза още Петя Кияшкина.
Източник: Агенция "Фокус"