© Burgas24.bg

Людмила Чиркова е от Санкт Петербург, строителен инженер. През лятото на 2009 година идва у нас, за да си избере жилище, в което да живее постоянно. Харесва апартамент в Созопол.

В предварителния договор със софийската фирма "А.И. С.- 3" е записано, че за 39 квадратни метра с общите площи, заедно с племенницата си трябва да платят 35 хиляди евро . Людмила разказва: " изпратиха ми предварителния договор, този предварителен договор го прочетохме, племенницата ми, която е съсобственик го занесе на юристи, за да се консултира с тях. Те не откриха никакви криминални забележки. Ние започнахме да плащаме в съответствие с този договор. Там срокът за плащане бе разделен на пет равни вноски. И по силата на този договор ние изплатихме цялата сума. Последната вноска бе през Януари 2011 година."

По силата на предварителния договор фирмата, представлявана от Антонио Иванов и Иван Величков трябвало в рамките на 30 дни да прехвърлят собствеността на Людмила. Това обаче не станало. Людмила разказва още: " опитвахме се да се свържем с фирмата, но не успяхме. През цялото време от офиса ни отговаряха - ръководството е в чужбина, ръководството е в чужбина."

През юли миналата година Людмила пристига на място, за да разбере от съседи, че апартаментът й е ипотекиран от строителната фирма. Неуспешни се оказват опитите й за среща с представители на фирмата. Тогава наема български адвокати.

Адвокатът на руската гражданка Димитрина Радева обяснява: " бедата на тия хора е, че са придобили процесния недвижим имот на 17 август 2010 година с предварителен договор за покупка на недвижим имот. Всеизвестно е какви права и какви задължения дава един предварителен договор за покупка на недвижим имот. Ще поясня, че става въпрос за обременяване на процесния имот от страна на техния продавач. Техния продавач е едно дружество А.И.С.-3 ООД с управители и съдружници -двама господа Антонио Иванов и Иван Величков, които след подписване на предварителния договор с тези две руски гражданки, обременяват в последствие този недвижим имот Обременяват го, учредяват ипотека в полза на банка срещу взет от тях кредит."

За да бъдат избегнати дела, адвокатите на Людмила опитват извън-съдебно решаване на спора със строителната фирма. Близо година се провеждат телефонни разговори и срещи с единия от собствениците Антонио Иванов. Адвокат Радева разказва още: "стигнахме до насрочване на ден и час за изповядване на сделка пред нотариус Бинка Кирова. Стигна се до изработване на проект на нотариалния акт, за прехвърляне, оформяне по нотариален ред, както е изискването на закона т.е. сключване на окончателен договор, което ще направи пълноправни собственици тези две руски гражданки. Докато се стигне обаче до изготвяне на проекта за нотариален акт изминаха така доста стъпки, явно лъжовни, давайки ни надежда, конкретно г-н Антонио Иванов, че ще се стигне до изповядване на сделка. Ние впоследствие установихме ,че е нямало никаква готовност, тъй като той през цялото време е бил със съзнанието, че е обременен имота, че имота има наложен запор. Това ние го разбрахме в деня, в който бяхме насрочили сделката."

В началото на това лято Людмила разбира, че имотът й е обявен за публична продажба от частен съдебен изпълнител, заради това, че строителната фирма не е покривала вноските по кредита си към банката. Заварва апартамента си без мебели. Чиркова със сълзи на очи разказва: "голямата трагедия за мен е това, че за да купя този апартамент аз продадох стаята, която притежавах в жилищен квартал, аз продадох тази стая и сега няма къде да живея."

Адвокатите на Людмила са подали жалба в Районна прокуратура Бургас, да образува наказателно производство срещу виновните лица за извършена измама. По думите на адвокат Радева фактите сочат : " че или още по време на подписването на предварителния договор имота вече е бил в полза на банката заложен, или в по-късен момент, след подписване на договора след 17 август 2010 година той е бил ипотекиран в полза на банката. И в двата случая обаче е налице неспазване на договорно отношение от страна на "А.И.С.-3" ООД.