Близо 90% от ромите в Бургаско определят здравето си като много добро, 0.3% не могат да преценят

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос "Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 166 565 (48.1%), следвани от много добро - 90 768 (26.2%), и задоволително - 58 059 (16.8%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 10 327 и 2 286 души, или 3.0 и 0.7% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 4 736 (1.4%). Отговор "Не желая да отговоря“ са отбелязали 13 194, или 3.8% от отговорилите лица, съобщиха от НСИ.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (76.7%) в сравнение с жените 72.2%). Няма разлика по пол при лицата, които не желаят да отговорят на въпроса - съответно по 3.8% за мъжете и жените. Не могат да определят здравето си 1.3% от мъжете и 1.5% от жените, отговорили на въпроса.

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 92.5% от момчетата и на 92.9% от момичетата.

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 47.4% от мъжете и 41.0% от жените. Задоволително е то за 37.2% от мъжете и 41.0% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които оценят своето здраве като много лошо - 1.7% от мъжете и 2.1% от жените, отговорили на доброволния въпрос.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (72.5%). Като задоволително оценяват здравето си 18.4% от самоопределилите се като българи, а 3.9% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.5%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.7%).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 89.5% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (7.3%), лошо или много лошо (2.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (0.5%). Само 0.3% от ромите не могат да оценят своето здраве.