Майката Диана от три години работи като управител на плажа Корал. Тази година е в майчинство, но не е напуснала "поста". Иначе професията й е на банков служител, но не е сигурна дали ще може отново да се върне към нея. Смята, че е неестествено, а и нехигиенично да живее в затворено помещение. Не иска и да мисли какво би станало, ако от догодина концесионерът на плажа не се договори за ползването му или ако районът бъде застроен.
Като служител в мебелния магазин на баща си в Пловдив Стефан е малко по-свободен, но и той общува по-лесно в природната среда и и не скрива, че тук на това място е сякаш по-близо до космоса. За двамата не е важно какви ресурси имат, а какви използват, живеят с най-необходимото и имат своя представа за стойностите - материални и духовни. Сами приготвят хляба и храната си. Черпят енергия от контакта си с морето и планината, така възпитават и своя мъничък човек.
Тази привидна самота на пустия плаж и на планината, която също обитават по друго време - Странджа или Рила, превръщат в концентрация и позитив - своеобразен контрапункт на съвременната мол култура. Можеш да си привидно различен и да не споделяш начина им на живот, но не можеш да не ги харесаш и обикнеш за това, което те са.
Тази година порасналото семейство е на Корал от април. Надяват се времето да е благосклонно, за да могат да останат по-дълго край морето. Друг път са стояли до Димитровден, когато според народните представи, започва зимата.
Пием рилски чай - риган, еньовче и жълт кантарион, запарен от Стефан. Топля си ръцете на чашата, от която се разнасят благоухания. Морето пред нас бучи, но не заплашително, уверен е той.
Диана приспива детето, след като го е накърмила. Стоян е вече в 9-ия месец, но не го захранват със земна храна. Отлагат момента и със захранването, и с прибирането в цивилизацията.
Мирише на зима, но около тях като че пролетта идва и наистина по-наблюдателните могат да видят с очите си, че наоколо все още никне тревичка, а има дори и цъфнали минзухари.
Източник: в. "Монитор"