© | | С гражданско шествие Айтос почете 131-та годишнина от освобождението си на 6 февруари. Шествието тръгна рано сутринта с венци и цветя към Параклиса - костница „Свети Димитър", където са погребани костите на падналите за Освобождението на града. Гости на тържествата по повод годишнината бяха Почетният консул на Беларус в Бургас Атанас Попов и Почетният консул на Румъния Евгения Попеску. Историческата хронология на събитията преди 131 години разказа Радка Ханджиева от Регионалния исторически музей в Бургас.Тържествата стартираха със заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на Айтос и поздрав от кмета на Община Айтос Евгени Врабчев към гражданите, представителите на политическите партии, обществените организации и учениците.
„За нас, айтозлии, 6 февруари 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден беше направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди българи. Този ден показа на гражданите на Айтос, че жертвите на национално - освободителните борби не са напразни, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Този ден срина стената, която ни отделяше от цивилизования свят.", каза кметът Врабчев в словото си. Не случайно Айтос празнува Освобождението си пред Параклиса-костница. Това е светинята, която най-здраво свързва Айтос със 6 февруари 1878 година.
Той е символ на дълбоката признателност към падналите за Освобождението на Айтос. Построен е през 1902 година на мястото на съборената стара църква "Св. Вмчн. Димитрий". Църковното настоятелство по това време е с председател - свещеник Янко Димов. Ръководител на строежа е градският кондуктор-техник Петко Загорски. Първомайстор е Деню Дончев от село Лопинци, Тревненско. В гробниците са положени още костите на почтени християни, между които и на православни свещеници, погребани до олтара на старата църква и на загинали руски войни от Освободителните войни. През 1998 година параклисът е реставриран от скулптора Христо Танев и каменоделска бригада с ръководител Сава Ганев.
Източник: Дарик |