През 2001 година Албена получава инсулт. Три месеца е в кома. Когато се събужда, не може да се движи и да говори. Започва битка със себе си и успява. За втора поредна година плува огромно за физическото й състояние разстояние с една цел:

"Виждам в България има много хора, болни хора, които са се отпуснали. Искам със страхотно желание да им покажа да са силни, много да са силни. Да почнат от "А" и "Б" както се казва, сами да могат да го правят. И другото, което искам, е да работя, имам две висши и съм съвсем, съвсем нормален човек."

Докато плуваше 2 600 метра, Албена бе подкрепяна от най-близките й. Те разказват, че за съжаление Албена много рядко среща подкрепа сред обществото и сред работодателите. Друга нейна приятелка обясни, че жената иска да си намери работа и да бъде като всички останали и затова с това плуване, за втори път иска да покаже, че духът на човек на умира.

Албена преплува разстоянието за около два часа, преодолявайки силното течение.

Това е втората поредна година, в която тя се опита да покаже на всички институции и най-вече на бизнеса, че хората с увреждания са равностойни и имат право на достоен живот и най-вече на труд.

На брега я чакаха приятелите, които я посрещнаха с цветя и плакет. Албена обясни, че през цялото време е била спокойна:

"Мислех, ще го направя ли, или не, още малко и още малко.В един момент спирах и си казах - не,  ще продължавам още... нека покажем, че сме силни. Винаги трябва да сме силни".