Рибата има зигзагообразни шарки на гърба и рибарят си внушава, че това непременнно е черноморска скумрия. Занесете я в Аквариума във Варна, да я изследват, моли човекът от лодката.
Уви, надеждата на рибаря от Бяла, която той не смее да изрече, е попарена. Категорично това не е черноморска скумрия, която много прилича на паламуд, а дребна риба от същия вид - циганка.
Началото на юни 2000 г. Няколко човека хвърлят чепарета за сафрид в края на 10-метровата естакада в Шкорпиловци. По едно време рибки колкото нокът, с криволичещи линии на гърба започват да трептят на куките. Дребосъците изведнъж озаряват рибарите, че това са малки скумрии. След внимателно вглеждане обаче установяват, че и това са бебета паламуди от люпилото, което онази година е край нашия бряг.
Всяка година сред рибарите на Морската гара във Варна някой пуска поредния слух, че някой някъде около Варна е хванал една черноморска скумрия. Заради желанието рибата да се е завърнала, всички приемат поредната лъжа с ликуване.
"За последно хванах много скумрия през 1964-а. На другата година имаше малко, а през 1966-а се хващаха едва по 2-3 скумрии. После нищо", каза Агоп Агопов, който е един от малкото щастливци, ловил по 150 кг скумрия от лодка.
"Пролетната скумрия се нарича маврика, когато се върне наесен от Крим, вече е истинска скумрия. Гърците я наричат още кольос. Някои казват, че това е вид, който го има постоянно по бреговеге на Турция и около Батуми.
Скумрия се лови от брега с чепаре, често можеше да я намериш под петната мазут, защото там се крие дребната ува, която служи за храна на скумрията. Хващал съм на чепаре по 4-5 скумрии наведнъж", добавя легендарният рибар.
Скумрията се лови от българи в Гърция и Турция сега и на воблери, хищникът може да атакува парче от рибка и морски червей.
Черноморската скумрия е класика в осоляването или правенето на чирози. Всеки уважаващ себе си варненец е трябвало да има поне едно каче с осолена скумрия за зимата и за мезе към виното.
Този вид риба обаче си е средиземноморски и само преминаването му за охранване в черноморските води го прави различен и по-вкусен.
Руски ихтиолози също си задават въпроса защо скумрията е изчезнала.
Изводите им са, че скумрия в Черно море вече не съществува като масова популация. Те обаче отбелязват, че през 2001-2003 г. наистина са били хванати отделни екземпляри от 3 до 5 бройки в Крим.
Двата иститута по рибите в Севастопол и Москва и досега не могат да обяснят изчезването на деликатесната риба от Черно море. Те обаче предполагат, че причината е големият промишлен улов на цаца и хамсия, който е довел до липса на храна за скумрията.
Руснаците твърдят че, през 50-те години около 3-6 хил. скумрии са оставали да зимуват по бреговете на Кавказ, навярно заради затоплянето на климата и дори край Бургас, Царево и Констанца.
Но този вид риба е класически мигрант и тя от хиляди години идва от Мраморно море в Черно. Масовото преминаване на Босфора започва от май до юни, когато тръгва и сафридът. При температура на водата от 12 до 15 градуса скумрия е имало чак до средата на декември край Крим.
Дълги години промишлено се е ловила скумрия на възраст година с дължина 35-40 см и тежест до 250 г. Липсата на скумрия е причина и стадата от големи сини риба тон вече да не влизат край Крим, както през 30-те години на миналия век. Всъщност скумрията остава в Мраморно море от 1955 г. насам.
"Причината скумрията да не влиза в Босфора е големият трафик на кораби и замърсяването. Скумрията се движи на 20 м дълбочина, а големите плавателни съдове газят 10 м и я плашат. Преди тази риба си хвърляше хайвера в Босфора, но при петната от нефт по него, личинките се издигат нагоре и умират. Затова и скумрията спря да идва от Мраморно море", казва проф. Иван Доброволов, единственият генетик по рибите у нас. Според руснаците обаче съществуват различни причини за спрялата миграция.
Освен изчезването на цацата и хамсията причина може да е увеличаването на популацията в Босфора на рибата тон, лефера и паламуда, които ядат скумрията. Друга причина може да е нарастването на Истанбул и изливането на канализационните води от него в Босфора. Така се образува химическа бариера за скумрията и паламуда, които се връщат обратно в Мраморно море.
Скумрията е загубила способност да се възпроизвежда и заради силното опресняване на черноморската вода, заради което хайверът ѝ потъва и се задушава в сероводорода на дъното.
Скумрията не отстъпва по вкус на паламуда
Паламудът е търговска риба, само славата му е голяма. По-добре си купи и изяж една скумрия, същата работа.
Този принцип на старите рибари във Варна има корени още в Древния Рим. Там най-ценна и най-скъпа е била осолената черноморска скумрия.
Въпреки че вкусът на егейската скумрия е по-невзрачен от на черноморската, може да се правят деликатеси и с вноса от Гърция и Турция. От време на време по нашите рибни пазари се продава дребна скумрия от борсата в Кавала, при това на цена от 5 лв. за кило, която е по-ниска и от цената на сафрида.
През лятото във Варна се продаваше и дребният вид риба тон - тунаки, която по вкус не отстъпваше на паламуда. При това цената пак бе 5 лв.
Класиката в приготвянето на черноморска скумрия е сушенето на чироз. За тази цел обаче се използва пролетната риба, мавриката, която не е толкова мазна и не може да граняса.
Източник: "24 часа"