Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
133 години от Освобождението на Несебър
Автор: Екип Burgas24.bg 14:29 / 08.02.2011Коментари (0)1018
©
Кметът на община Несебър Николай Димитров, заместник кметът по "Култура, образование и международно сътрудничество" Ели Кирилова, служители от общинска администрация, учители и културни деятели се събраха днес в Археологическия музей, за да почетат 133 годишнината от освобождението на Несебър. Събитието откри директорът на музей "Старинен Несебър"Петя Кияшкина, която сподели, че се радва на засиления интерес в този паметен за Несебър ден, след което даде думата на Стоянка Димова, дългогодишен служител в културната институция, която прочете доклад по темата, на фона прожектирани старинни фотографии на града. След интересните факти които присъстващите чуха за родното си място, кметът Николай Димитров също поздрави всички по случай празника, като сподели, че е важно човек да познава историята си, защото чрез нея си припомня миналото, преосмисля настоящето и планира бъдещето си. В заключение кметът припомни, че за него, както и за всички жители на Несебър е гордост да живее в този град, а още по-голяма гордост и престиж за ще бъде, ако Несебър заеме първото място в класацията на Десетте чудеса на България. Градоначалникът призова всички присъстващи да дадат своя глас за родния си град, чието освобождение празнуваме днес.

Исторически данни: Руско-турската Освободителна война (1877 - 1878 г.) е едно от най-значимите събития не само в българската, но и в европейската история. Априлското въстание през 1876 г. и зверските изстъпления на турските власти за потушаването му са причина за дипломатическа активност на Великите сили, които търсят решение на "Българския въпрос" и туширане на етническото напрежение в прогнилата Османска империя. На 8 юли 1876 г. руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка "Райхщад", откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение - Райхщадско споразумение. Това споразумение е малко известно - то се отнася за бъдещата политическа карта на Балканите. Австро-Унгария не желае Русия да създаде една голяма балканска държава, защото това ще засили позициите ѝ на Балканите и ще попречи на плановете на Австро-Унгария за окупация на Босна и Херцеговина. Руският император се съгласява да не допусне образуването на голяма балканска държава след евентуалната война с Турция, което е неправилен дипломатически ход и е една от причините за свикване на Берлинския конгрес след войната.
През декември 1876 г. е свикана Цариградската посланическа конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на България и Босна. Турският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.
След като методите на дипломацията се оказват неуспешни на 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Тя се води на два фронта - Кавказки и Балкански. На Балканския главнокомандващ е великият княз Николай Николаевич. Знаменателните победи на руските войски при Шипка, Шейново и Плевен причинили обрат в хода на военните действия.
Цялото Южно Черноморие и Несебър са освободени в заключителната фаза на войната. В началото на 1878 г. руската армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени) на 31 януари 1878 г. Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия. В Одринското примирие е определена демаркационна линия, която започва от гр. Котел по р. Медвенска, минава по р. Луда Камчия, Боаз дере (с. Шиварово) и през с. Уланлии (с. Руен) и р. Хаджийска достига до Месемврия (Несебър). Главното руско командване разпоредило и след примирието да продължи настъплението на руските войски с цел завземане на незаетите селища и териториите, населени с българи. Левият страничен отряд, командван от генерал-лейтенант Е. К. Делингсхаузен се отправил към селищата от Югоизточна България и черноморското крайбрежие. Превзети са последователно Сливен, Котел, Карнобат и Айтос.
На 6 февруари 1878 г. "летящият" отряд на полк. Александър Михайлович Лермонтов превзема гр. Бургас. По негово нареждане руски ескадрони потеглят към Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър).
На 8 февруари 1878 г. 2-ри ескадрон на 13 драгунски полк начело с майор Колонтаевски превзема Несебър. Очаквайки освободителите, преди пристигането на руските войски, местните жители обезоръжили целия турски гарнизон в града и му отнели 3 оръдия. В района върлували шайки от башибозуци и черкези, които запалвали селищата и избивали българите. Много хора били приютени и спасени в Несебър.
На 8 февруари жителите на града, застанали зад древните крепостни стени посрещнали много тържествено братята-освободители - с хляб и сол, камбанен звън, хоругви и икони.
След като освободили черноморското крайбрежие руските войски изпълнили стратегическите цели на войната. На 3 март 1878 г. Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, който е прелюминарен (предварителен). Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. В освободените български територии е въведено временно руско управление. На 22 февруари 1878 г. Месемврийска околия е включена в новосъздадената Сливенска губерния под управлението на полк. Ильяшевич.
Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно останалите Велики сили (Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) предизвикват преразглеждане на Санстефанския договор на Берлинския конгрес. Сключеният на 13 юли 1878 г. Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен. Той води до разпокъсването на българския етнос - създават се Княжество България (със самостоятелно управление, васално на турския султан, задължено да плаща ежегоден данък) и Източна Румелия (автономна област в рамките на Османската империя). Земите, населени с етнически българи в Македония, част от Източна и Западна Тракия остават в пределите на Османската империя.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Регионални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Октомври 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Рокади в ДПС
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Коледно-новогодишни празници 2024/2025
Зима 2024/2025 г.
51-ото Народно събрание
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: