Една от най-ценните средновековни български книги гостува за пръв път у нас | ||||||
| ||||||
Молитвената книга е на старобългарски език, изработена от българските монаси от Търновската книжовна школа. Ръкописът се съхранява повече от век в Държавния исторически музей в Москва Предполага се, че ръкописът е изписан в Килифаревския манастир по поръчка на някой от болярите. Неговите миниатюри са рядък образец на палеологовото изкуство. Произведението е открито през 1901 година от сръбския професор и колекционер Сима Томич. Съдържа 301 листа във формат фолио. Псалтирът включва песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Той е отражение на реална социална ситуация – бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 25-30 миниатюри. Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, са най-важните книжовни паметници на XIV в., запазени от епохата на българския цар Иван Александър, известна още като "Втори златен век“, заяви директорът на Националния археологически институт доц. Христо Попов и не пропусна да отбележи, че заради 150-годишния юбилей на БАН псалтирът някога е изнасян извън хранилището на Държавния исторически музей в Москва. "Българската публика, ще има уникалната възможност да бъде първата, която ще види псалтира след продължилата 10-годишна реставрация“, каза още той. Приветствени слова отправи и заместник-директорът на Държавния исторически музей в Москва Андрей Яновски. Пред специалистите и академичната общност той заяви, че имат възможността да се докоснат от един удивителен паметник. "Имаме възможност заедно да се порадваме на този съвместен празник на културата, историята и изкуството. Без съмнение всеки човек ще има възможност в продължение на 2 месеца да дойде и да общува с този шедьовър, който в продължение на 117 години не е напускал първоначално пределите на Руската империя, след това СССР, а днес пределите на Руската федерация“, заяви Яновски. "Този шедьовър няма да остане само с гостуването си. Нещо повече – Националната библиотека на България получи възможност да закупи електронно копие, което беше предадено от нашата страна, за да може вашата научна общност да изучава спокойно и без да бърза безконтактно псалтира, както се казва по една буква на ден“, каза още високопоставеният руски гост. Специални поздравления отправиха още председателят на БАН Юлиян Ревалски и заместник-министърът на културата Амелия Гешева. |