| Момиче от Добрич мечтае да е първата българка в Космоса | ||||||
| ||||||
Пътуването до Алабама и участието й в космическия лагер на НАСА също са били една от големите мечти на Таня. А осъществяването й е минало през много трудности. Миналата година момичето от Добрич е посетило лицензиран космически лагер в Турция. Там спечелила медал. След него повярвала, че може, и поискала да стане част и от обучението на НАСА. Но това не се оказва толкова лесно. "Трябваше да предам две препоръки. Едната ми я написа Лекс Мичъл, който беше един от главните в космическия лагер в Турция, и Гергана Райжекова, която е координатор на космическия лагер за България. Трябваше да напиша три есета, да направя научен проект и мишън пач. Когато след 3 месеца получих резултат, бях резерва. Трябваше да се откаже един човек, за да вземат мен… И се оказа, че съм се състезавала с 420 деца“, спомня си момичето. Но радостната новина все пак идва – една сутрин тя получава имейл, че е одобрена. “Изпищях… Една година чаках и си проверявах. Това беше някакво… вълшебство“, споделя тя. Не след дълго вече пътува към Алабама и скоро е в един от центровете на НАСА. Там открива един нов свят – този на Космоса. Времето й е напълно заето с лекции, симулатори и мисии. Единият от тях е симулатор, който упражнява върху тялото 3 пъти по-силна гравитация от земната. "Също така ни изстреляха на 40 м височина, за да видим ракетата "Сатурн 5", с която са изстреляли първите трима астронавти, стъпили на Луната". "При първата мисия бях част от наземния контрол, бях навигатор, във втората бях командир на Международната космическа станция, трябваше да правя различни експерименти, да решавам различни проблеми. "Хюстън, имаме проблем“, "Готов съм, аз съм командирът“. Има няколко фрази, които е задължително да употребяваме", пресъздава пред "Дарик“ времето, прекарано там, Татяна. Освен мисии, на младите астронавти са поставяни и различни задачи. Чрез резултатите си те се съревновават за Купата на командирите. Трябваше да направим астронавтски костюм на една ябълка, като първо измерваме температурата на ябълката. След това с възможно най-малко слоеве от материали трябваше да направим този костюм. Потапят след това ябълката в минусови температури, след това в много високи и измерват радиацията. Според това колко са се променили – печелиш точки, разказва ученичката. Виртуалното пътуване до Марс беше доста стресираща мисия. Тя продължи три часа, като аз бях част от екипажа в самата ракета, разказа момичето и пред bTV и си спомни: "Първо, трябваше да бъда в една капсула, излетяхме, а след това бяхме в безтегловна среда. След това стъпихме на Марс, където имаше треньори, които създаваха паникьосваща среда. Трябваше да падна, да си счупя крака и да видя как останалите от екипа ще действат", разказа още Татяна. Тя не крие, че се надява един ден да стане астронавт. Затова е начертала дълъг и труден път от мечти за осъществяване. Една от тях е полет до Марс през 2033 г.! |
Още новини от Национални новини:
