| Кондукторка: Колабираме в жегите, пътници ни обиждат, мрем като пилци от стрес | ||||||
| ||||||
"Първият голям проблем в Градски транспорт е липсата на автобуси с нормални условия. Не може в тези жеги по най-натоварените линии 20 и 148 да се пускат автобуси, където хората са натъпкани като сардини, а има само няколко прозорчета. Вътре се работи на температура над 35 градуса между пътниците. Нормално е пътниците да недоволстват, но това недоволство не трябва да бъде насочено към нас кондукторите и шофьорите, а към управата. Ежедневни са случаите, при които кондукторки колабират в жегите. На мен лично ми се случва вече два пъти. Второ, абсолютен недостиг на шофьори и кондуктори. Правя разлика между кондуктор и контрольор. Кондукторът е този, който дава картите за еднократно пътуване и проверява картите. Контролата е тази, която проверява дали всички пътници са редовно таксувани. Затова и започнаха да пускат някои линии, като тролей 82, по които се таксуват пътниците от първата врата при водача. Шофьорът не само таксува, но и слиза да помогне на инвалиди и майки с колички да се качат, след това продължава. Е как кажете тогава да спазва разписанието си, като работи за двама? Третият проблем е възпитанието и отношението кондуктор-пътник. 95% от пътниците са възпитани и интелигентни хора. Има и хора, които не отговарят на тези критерии. Отношението обаче е кошмарно. Не може пътник, седнал на място за майка с дете, млад мъж, да нарича кондукторката "мършо долна“, защото го е помолила да отстъпи мястото си. Не може болни и възрастни хора и инвалиди да стоят прави, кондукторката моли пътници седнали на обозначените места да станат, и да получава един вагон обиди. Често се качват пияни, дрогирани и хора в недобро психическо състояние. Вчера лично аз имах два случая на агресия от страна на роми. Костваше ми много нерви да ги озаптя. Бият се, щипят се, полуголи в автобуса. Много често е агресията с реплики "Коя сити, ма дъртофело“, "Мършо долна“ и други подобни квалификации за това, че трябва да си свършим работата. Имало е и случаи да викам полиция. Често се качват пияни пътници, които се изпускат, но не можем да ги свалим, защото имали билет. По закон иначе имаме това право. Проблем е и това, че много от кондукторките работят на граждански договор, независимо, че са в трудоспособна възраст. Когато започвах бях попитана дали искам да работя на трудов договор, но не ме одобриха. Няма обяснение. Тези, които сме на граждански договор работим на процент, без твърдо заплащане. Ако имаме определен брой закупени кочани тогава имаме право да ни осигуряват пенсионно и да покрият минимална здравна осигуровка, която не включва ползването на болничен. Тези на граждански договор нямат право на отпуск също така. Ако излязат в почивка нищо не им се плаща. Най-големият кошмар беше, че когато паднах в автобуса и си счупих ръката, тогава разбрах, че тези дето сме на граждански договор в случай на смърт сме застраховани за 500 лв. Това създава напрежение между нас, защото тези на граждански договор сме без права. Когато аз започвах миналата година ми обещаха, че до 1 септември ще бъда назначена на трудов договор, но не уточниха коя година. Слушах ръководството как коментира, че 80% от автобусите в "Градски транспорт“ са осигурени с климатици, другите 60 автобуса нямат. Като човек , който е добре с с математиката, направих сметка. 60 автобуса са 20 процента. Това означава, че Градски транспорт разполага с 300 автобуса, е няма толкова. Повечето са в ремонт, чупят се, закъсват по пътя, изтичат им маслата и т.н., защото са стари. Имало 20 автобуса, които трябвало да бъдат бракувани, но нямало с какво да се заменят. От там следват аварии по пътя, прикачване на пътници и нерви. Ние сме виновни за разписанията, които не се спазват, за липсата на климатик, за всичко. Това с разписанията е също сериозен проблем. Те не са актуализирани от години и сега с тези ремонти и задръствания се случва по 5-6 часа кондуктор и шофьор да не могат да слязат дори до тоалетна. Факт е, че има огромна смъртност сред служители на "Градски транспорт“, на стаичката ни в ДАП за две години се появиха 21 некролога. Отиват си млади хора на по 50-60 години. Мрем като пилци от стрес. Трябва да се вземат мерки да се актуализират разписанията на автобусите и тролеите, които минават през разкопките в града, така че да са адекватни на новите условия на движение и трафика. Не може в ненатоварен час маршрут от един до друг обръщач да е един час, а в пиковия час да е 45 минути. Ние сме длъжни да спазваме разписанието, но няма как да стане. Много често сме обект на атака от крадци. На атаките на джебчии са подложени и пътниците най-вече по линия 148. Предупреждавам дамите да не демонстрират наличните пари в портмонетата си и да се качват с приготвени пари. Камерите за съжаление не могат точно да засекат джебчиите, те са монтирани на тавана и улавят само глави. Сериозен проблем е и това, че фирмата не ни осигурява оборотни пари. Когато ми се качат сутринта трима пътника с по 50 лева и още двама с 20, аз трябва да имам лични пари, за да им разваля. Така няколко пъти се стига до това, че за да имам оборотни сто лева в себе си, не мога да си платя кредита. Не е добре уреден и проблемът с картите на пенсионерите. В Търговище например хората в пенсионна възраст плащат 1 лв. за карта, с която могат да ползват билет с отстъпка и пътуват за 60 стотинки. В Пловдив имат карта с лимит от 18 пътувания по една линия, след това си плащат редовен билет. Само във Варна срещу 2 лева пътуват неограничено. Точно пенсионерите са превърнали градския транспорт в транспортен превоз. Мъкнат щайги, бидони, мотики, багаж, които ние не таксуваме, за да не ги ощетяваме. Споделям всичко това за да са наясно пътниците, че и при нас нещата не са цветя и рози, затова и ние понякога реагираме остро, все пак живи хора сме. Уважението трябва да е взаимно!" |
Още новини от Национални новини:
