Александър Стамболийски е една от най-великите и трагични личности в новата история на България. Изявен земеделски лидер, 40 годишен, той става министър - председател в един от най-страшните в съдбата на България моменти. Това е Втората национална катастрофа, след края на Първата световна война. Страната е загубила десетки хиляди квадратни километри територия и е дала стотици хиляди жертви във войната, като същевременно преживява и крушение на изконните си национални идеали. Покрусен от лошата и недалновидна политика на правителствата на Фердинанд, народът дава своето пълно доверие на партията на българските земеделци, оглавявана от Александър Стамболийски.

Той завинаги ще остане в паметта на българите с прословутия си акт на протест срещу унизителния Ньойски мирен договор, който и до ден днешен е осакатил снагата на целокупна България. Принуден като български министър-председател да подпише договора от Великите сили, Стамболийски публично пред международната общественост счупва писалката, с която се подписва.

По време на своето управление Ал. Стамболийски извършва изключително полезни реформи, които спасяват България от разпад в тежките години след Националните катастрофи. Неговите действия срещу интересите на едрата буржоазия и царското семейство предизвикват организирания от тях преврат на 9 юни 1923 година. Тогава властта е взета с помощта на армията и демократичното правителство на БЗНС е сменено с диктатура.

Ал. Стамболийски е убит зверски от палачи в родното си село Славовица, Пазарджишко без съд и присъда. Заклан като животно от извергите, в последните секунди преди да издъхне, успява да напише по стените с окървавените си отрязани пръсти инициалите си и датата на своята смърт - едно от най-страшните доказателства за човешката низост.

Ал. Стамболийски остава един вечен символ на политик и човек, който за пръв път в новата българска история показа, че волята на народа не може да бъде пренебрегвана и че най-висшата мисия на българския политик е да работи и да се жервта преди всичко за интересите на обикновените хора и обществото. Това, което Стамболийски доказа с цената на своя живот и трагичната си смърт. Днес името му се е превърнало в знаме не само на всички български земеделци, но и на всички българи, които изповядват ценностите на истинската демокрация и любов към родината.