Около кофите за смет, на тротоара, в градинките, където играят децата, навсякъде. Баба реститутка с лилава коса, тъмно червило като вампир, а около него - катинарче, е извела кучето си на разходка. Възмущава се на глас от мизерията пред входа на кооперацията ѝ в центъра. В същото време песът се изхожда до дървото отсреща. Иначе животинчето е облечено със същото нафталинено палтенце като стопанката. 

А мустакатият вампир невъзмутимо отминава, мърморейки, без да почисти произведението на любимеца си. Какво толкова? Пак ще падне сняг и като в целофан ще опакова цялата мизерия наоколо, включително и лайното на кучето. Вярно, че столичаните сме в повече, но не това е проблемът. 

И двойно по-голям бюджет за сметопочистване няма да свърши работа, ако селяндурите не се научат, че има кофи за боклук. Селяните го знаят, защото около къщите им, дори и в циганските махали, няма подобни грозни гледки, както в центъра на София.