Десет години и десетки кражби по-късно го намираме в затвора за малолетни и непълнолетни престъпници в Бойчиновци. Това е история за успех и провал. За един успял крадец и една провалена система.

Той е един 17-годишен затворник от Бойчиновци. Животът му се разказва бързо. Краде, хващат го, "поправят го" и пак краде - от 11-годишен.

Бисер е трето дете от общо осем. Живее в една стая с всичките си братя и сестри. В живота му липсва нещо, което никога не би могъл да открадне - майка, съобщава Нова телевизия. На 11 години Бисер е регистриран в Детска педагогическа стая. По това време вече е извършил седем кражби. Системата, обаче, не е впечатлена от шеметната му кариера. За инспекторите той е поредния стандартен случай.

Десетки кражби по-късно и три години, след като става клиент на системата за противодействие на детската престъпност, Бисер е изпратен в интернат. Външни психолози са му направили профил и са дали идеи как да му се помогне. Системата прави опит да го "поправи по собствените си правила. И пак се проваля. И като излязъл, пак откраднал и пак го хванали.

Така, под наблюдението на институции и професионалисти, Бисер става все по-добър в нарушенията и все повече затъва в училище. На 17 години той още не може да чете.

Докато системата уж помага на Бисер, той направил кариера в кражбите. Поредно доказателство, че интернатите и изправителните училища не са нищо повече от университети за престъпници.

Сега пак ходи на училище - в Бойчиновци.

В затвора има параклис. Но в душата на Бисер няма молитва. Идва тук, само за да е другаде. Лесно е да каже, че вече няма да краде. И го прави. А системата пак се прави, че му вярва.

Бисер ще излезе от Бойчиновци след четири месеца. Готов е да рискува с една последна кражба - от любов.

С уточнението, че изправителният дом в Бойчиновци няма да бъде закрит, дори законът да се промени. Защото идеята е, преди това системата да действа така, че децата да не стигат до него.