Освен вътрешните стълби и преграждения на помещенията дълги по 5-6 м, сградата е имала и външни стълби. Предполага се, че те са водили директно към стаите за платена любов, с каквито разполагали още по това време всички пристанищни странноприемници.

На всеки бряг са изкушавали и с държанки зажаднелите за ласки морски мъже. Древни камини в помещенията са запазили кости на животни, които въртели на шиш за гощавката на гостите, пристигнали с кораби отдалеч. Има останки от агнета, говеда , прасета, а с помощта на учени от Института по океанология са разкрити и находките от много големи риби от трапезата на странноприемницата- риба тон, калкани по 20 килограма, както и рибарски куки. Цели малки съкровища от монети , основно от втората половина на XIV в. са свидетелство за голям оборот от търговия, която се е въртяла между пристанищния град и света. 

Изровени са монети от Османската империя и султан Баязид I , от емирствата в Мала Азия , Египет, Италия, Полша , от Влашкото войводство, цар Иван Александър, деспот Добротица и др.. За първи път варненските археолози откриват типичния за Средновековието лидийски камък, с който се вземали проби за каратите на златото . Сделките по това време са се извършвали не толкова с броя на монетите , а според чистотата на златото и грамажа им, обясни проф. Плетньов.

Разкопките приключват другата седмица и догодина ще продължат, а след разкриване на цялата крепост ще излезе I том с изследванията на "Крепостта Кастрици". 1/3 от нея беше реставрирана, осветена и социализирана със средства по мегапроекта за Двореца Евксиноград. Средновековният пристанищен град се намира на територията на елитната правителствена резиденция. Последните находки от странноприемницата са в най-югозападната част на нос Яни, където е бил любимият трон на цар Фердинанд, разрушен при строителството на северния вълнолом през соца.