Идеята за създаване на дънни хабитати (местообитания), които да служат за подобряване на екологичния статус на крайбрежните води, а също и за опазване на биологичното морско разнообразие, беше реализирана със средства от фонд "Научни изследвания" на МОН. Сега ще кандидатстваме за финансиране от Европа на първата промишлена инсталация, заяви за "Черно море" ръководителят на проекта. 

Като повечето оригинални идеи и тази не е особено сложна. Подобна технология и техническо решение няма другаде, така че ноу-хау-то е изцяло наше, каза проф. Ников. Досега всички изкуствени подводни рифове са примерно от потопени стари кораби, камиони и др., които стават местообитания на миди и различни видове риби. Те обаче са уязвими за рапаните, пък и морето ги засипва с тиня и пясък. При нашата инсталация това е избегнато. Тя се състои от 5-тонни бетонни котви, положени на морското дъно, между тях са опънати въжета от корабен тип, които се държат изправени като дъги на 3 метра нагоре във водното пространство посредством специални поплавъци. 

Въжетата обрасват с миди и след като техният жизнен цикъл приключи, падат на дъното. По този начин там се натрупва риф от мидени черупки, който се превръща в естествено убежище за развитие на дънна флора и фауна. За разлика от потопените стари плавателни съдове за изкуствени рифове тук се получава широко пространство за развитие на бентоса, допълни проф. Ников. Пилотната инсталация е под формата на три линии, разположени като лъчи от един център, и имат дължина по 250 метра. Триъгълните поплавъци са по 50 броя на 100 метра от въжето. Материалите, от които е направена цялата инсталация, са естествени, не гният във водата и тя практически има дълъг живот.

За изграждане на пилотната инсталация избрахме залива Вронос, близо до нос Черноморец край Бургас, обясни ръководителят на проекта. Мястото е подходящо, защото отначало не знаехме до каква степен инсталацията ще се окаже щормоустойчива, а там е закътано от вятъра. Освен това заливът е силно замърсен от брега, тъй като няма канализация с пречиствателна станция и битово-фекалните отпадни води направо се излизат във водата. Към това се прибавят и токсичните отпадъци от нефт и нефтопродукти от близката рафинерия. 

А черните миди се развиват най-бързо в такава среда. Инсталацията я монтирахме през пролетта и за 10 месеца пораснаха до 62 мм (при други естествени условия са нужни поне 2 години). На всеки триъгълен колектор и поплавък се натрупаха по 150 - 180 кг миди, тоест бяха станали отлични естествени биологични станции. Всяка черна мида филтрира по 3 литра замърсена вода на час. Малко по-късно натежалата инсталация падна на дъното, колекторите се освободиха и отново заеха положение за ново обрастване. Минаха вече няколко години от старта на пилотния проект и на това място се създаде допълнителен риф от мидените черупки, започна да се развива и дънно- пелагична фауна, каза още проф. Ников. 

В случая инсталацията с мидите е напълно защитена от прякото нашествие на рапаните, тъй като е вдигната във водата, освен това на триъгълните колектори, прикрепени към въжетата, има капани, които ги връщат обратно на дъното. Самите миди не са предназначени за храна на хората, тъй като в случая преработват органично замърсени битово-фекални води. Това обаче не се отразява на морските организми (като рапаните), които се хранят с тези миди. Така че в случая наистина става дума за ефективно действаща биологична станция. 

Такива инсталации с промишлени размери могат да бъдат изградени на много места по черноморското ни крайбрежие, където има замърсени води, категоричен е ръководителят на проекта. Особено подходящи са за поставяне пред точкови емитери за дълбоководни зауствания на пречиствателните станции, за да абсорбират изхвърлените отпадни води. Могат да бъдат разположени до 15 метра дълбочина, която е оптималната за развитие на черноморската мида. В същото време конструкцията на инсталацията се оказва щормоустойчива и може да бъде направена в различни райони след предварително проучване. Изграждането й не е скъпо, което я прави лесна за изпълнение на много места по черноморското ни крайбрежие, а екологичният ефект от абсорбирането на нечистотиите в морето е повече от добър, допълни проф. Николай Ников.