Интересни тенденции се очертават и на германския пазар - ранните записвания се движат с между 8-10% повече. По отношение на английския пазар предварителните записвания са за ръст между 12-15%. коментира Иванов.

Освен това 120 000 руски туристи повече ще дойдат на море у нас това лято, като очакваното увеличение е между 20-25% .
Спад на туристопотока има обаче от скандинавските страни Финландия, Швеция, Норвегия. През последните 5-6 години той е от 17-18% до 26-28%.

Според Иванов основният проблем на българския туризъм са кадрите. Не е решен въпросът със задължителните стажове, както е в други държави със силно развит туризъм, посочи той. През 2016 година браншът отново ще понесе трудности по отношение на кадрите и тяхната квалификация - професионална и езикова, очаква експертът. 

Заради това Бургаската туристическа камара и нейните членове настояват за този въпрос да търсим помощ от вузове в Русия, Молдова, Беларус и Украйна, както и от Узбекистан и Казахстан. "Там изискванията са много по-високи от тези в нашите - както висши учебни заведения, така и колежи, тъй като езиковата им професионална квалификация е минимум с два или три езика и имат задължителен студентски стаж", аргументира се Иванов.

Основен проблем е качеството на продукта отчитат от туристическата камара. Министерството на туризма реши да има контролен орган, но се изостава със създаването му. Такива звена трябва да има в областите Добрич, Варна, Бургас и Благоевград. Ако не нарасне контролът и последващите санкции по Закона на туризма, за качеството на продукта на всички нива, естествено, ще имаме проблеми, коментира още Иван Иванов.

Ахилесова пета на българския туризъм според експертите е и рекламата. Макар че тръгна с по-бърза скорост, все още малко се прави по отношение на рекламата на туристическия ни продукт. Особено внимание заслужават страни като Казахстан и Узбекистан, изпускаме и Иран, препоръчват от туристическата камара.