Вирусът бил кръстен на дома си - гората, която била рай за комарите, пренасящи заразата. Така преди десетилетия започва историята на зика.

Това далеч не е приказка за лека нощ. Макар и да не е смъртоносен, нарастват притесненията, че вирусът причинява микроцефалия (необичайно малък размер на главата и нарушено развитие на мозъка) при бебета, чиито майки са се заразили по време на бременност. 

Световната здравна организация (СЗО) предвижда между 3 и 4 милиона заразени в Латинска Америка до края на 2016 г. и официално обяви болестта за глобална опасност.

Фармацевтични компании съобщиха, че се заемат с разработката на ваксина, но трудната диагностика и несигурността от последствията продължават да са значителна заплаха за населението в тропическите части на света.

Много въпроси, малко отговори

Вирусът "Зика" се оказва предизвикателство заради мистериозната си поява преди време в Латинска Америка. Една от теориите е, че е пристигнал от Африка по време на Световното първенство по футбол през 2014 г. 

"За тази версия обаче няма доказателства и проучванията за появата на вируса в Южна Америка продължават", обясни за "Капитал" Майкъл Еделстайн, специалист по епидемиология и научен сътрудник към Центъра за глобална здравна сигурност към института Chatham House.

Засега се знае, че е от рода Flavivirus, в който са и вирусите, причиняващи жълта треска, денга и други. Общото при повечето зарази от този род е, че насекомите (комари и по-рядко кърлежи) разпространяват заразата при хората. Но пък тя е трудно разпознаваема. 

По симптоми не се различава много от обикновен грип: висока температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите, както и обрив или конюнктивит. До няколко дни симптомите отминават. Те се проявяват само при 20% от заразените. 

Рядката им проява, както и липсата на нещо необичайно при тях правят зика труден за диагностициране. Затова експертите препоръчват хората, които са пътували из Южна Америка през седмиците преди появата на симптоми, да го съобщят на лекарите.

Еделстайн твърди, че заразените развиват имунитет след инфекцията, но не е ясно колко продължителен е той. Така че не се знае дали човек не може да се зарази повторно след време. Вирусът се диагностицира най-сигурно чрез кръвен тест, но само до седмица от инфектирането.

Неотдавна здравните власти в Бразилия забелязват, че случаите на бебета, родени с микроцефалия, се увеличават драстично: през 2015 г. те са 20 пъти повече от средния брой за предишните 5 години. За виновник е смятан зика, тъй като майките са били заразени. 

Въпреки това връзката още не е официално установена и проучванията продължават. Не е ясно и колко точно е голям рискът от увреждания, ако майката бъде заразена.

Експерти от Chatham House твърдят, че ако връзката между вируса зика и микроцефалията се окаже истина, глобалните социално-икономически последици ще са тежки. 

Големият брой деца, родени с увреждания, ще доведе до загуби в продуктивността на населението в засегнатите страни, както и до високи разходи за здравни грижи. 

Според СЗО е възможна и връзка между зика и неврологично увреждане, известно като синдром на Гилен-Баре, който може да причини парализа. Усложнението е довело до три смъртни случая в Колумбия.

Ще тръгне ли зика на околосветско пътешествие

Засега в Бразилия вирусът е най-разпространен, а Колумбия е втората най-потърпевша държава с над 20 000 потвърдени случаи, от които около 2000 са бременни жени. 

Има случаи и в Мексико, Венецуела, Ел Салвадор. Причината зика да е най-разпространен именно в Латинска Америка е, че комарите от рода Aedes, чието ухапване води до зараза, виреят най-добре в тропиците.

Досега в Европа има няколко случая на заразени, но те са хора, хванали вируса по време на пътуване до Латинска Америка. В България един от комарите, които могат да пренесат заразата - азиатският тигров комар, е установен за първи път през 2011 г. в област Бургас по данни на Националния център по заразни и паразитни болести. 

В момента има данни за разпространението на насекомото и в областите Благоевград, Бургас, Враца, Монтана, Пловдив и Стара Загора. Ако заразен човек се върне в България и бъде ухапан от тигров комар, така зика може да се разпространи у нас. 

"Засега положението е овладяно, защото не сме в сезон и няма комари, но това няма да е вечно", коментира пред "Капитал" д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. 

"Най-ефективната мярка остава контролът върху популациите на комари", обяснява той. 

Отговорност на общините е да контролират популациите на тигровия комар, когато започне сезонът.

През седмицата случай на заразен в Тексас, който не е пътувал до Латинска Америка, даде повод да се смята, че болестта се предава и по полов път, тъй като партньорът на пациента се е върнал скоро от Венецуела. 

Тексаските здравни власти бяха предпазливи и обясниха, че подробностите още се уточняват, но има възможност от предаване по полов път в случая.

За да се избегне разпространение, експертите съветват да се отлагат пътувания до засегнатите страни, особено от бременни жени. 

Ако все пак посещението в Латинска Америка е неотложно, то трябва да мине с дълги ръкави и панталони, шапки и много слоеве репелент, както и в помещения и легла, защитени с мрежи и климатици.

Домакинството на Бразилия на олимпийските игри през август също усложнява ситуацията. 

"Въпреки че е притеснително, бразилското правителство вече предприема мерки да сведе до минимум рисковете, като контролира популацията на комари. Също така игрите ще са в период от годината, когато комарите са по-малко активни ", казва Еделстайн.

Кой ще размаха оръжието първи

Покрай ситуацията със зика хората правят асоциация с епидемията от ебола. Тогава СЗО беше критикувана за бавната си реакция и сега сякаш се опитва да предотврати подобен сценарий. Но се оказва, че двата случая са различни. 

"Зика не е ебола: не се разпространява от човек на човек, има ниска смъртност и не убива здравните служители. Така че зика изисква различна реакция. 

Непосредствените нужди са за изследвания, за да се определи причината за микроцефалия, да се създаде капацитет за диагностика и постоянни усилия за намаляване на популацията от комари", обяснява Еделстайн.

Сега щафетата се поема от фармацевтичната индустрия и научните институти, които са притиснати от времето за разработването на ваксина за вируса. По въпроса за срока д-р Кунчев не е особен оптимист:

"Видяхте колко време отне при ебола. За зика досега не е ставало въпрос за изследвания, така че не е реалистично да се очаква за по-малко от 2-3 години ваксина да влезе в масова употреба."

След спешната среща на СЗО няколко компании заявиха, че започват работа по ваксините. Сред тях са и американската биофармацевтична компания NewLink Genetics Corp, и френската Sanofi. Предимството на последната е, че има опит с подобни вируси - разработила е ваксина за жълта треска и денга.

Приликата между двата вируса обаче може да усложни проучванията, защото експертите ще трябва да установят дали ваксината за зика ще бъде ефективна и при хора с имунитет към денга, както и дали имунитетът към зика ще има влияние върху начина, по който хората реагират на вируса денга, коментира специалистът по инфекциозни болести Майкъл Даймънд пред Wall Street Journal. 

Американската биотехнологична компания Inovio Pharmaceuticals ще работи по проучвания с южнокорейската GeneOne Life Science Inc., като двете ще обединят усилия в подготовката на ваксина на основата на ДНК. 

Поредното изпитание в случая е, че тестването върху бременни жени, които са основните потърпевши от вируса, не е честа практика заради риска за плода. 

Британската компания Oxitec пък е създала генно модифициран мъжки комар, който не хапе хората и предава смъртоносен ген на потомството си, разказват от New York Times. Oxitec очаква лиценз от бразилските здравни власти, за да използва метода навсякъде.

Засега най-големият повод за притеснения са именно неизвестните около зика. 

"Никой не очакваше, че ще придобие такива размери. Всякакви прогнози са под въпрос", споделя д-р Кунчев. Най-неотложната задача пред науката е да действа бързо и да изясни всички загадки около зика, за да не се превърне вирусът в глобална трагедия.