Редно е пенсиите да им се вдигнат колкото е размерът на здравната осигуровка и тази сума да им се удържа, като се внася в индивидуална партида в здравен фонд, независимо дали той е здравната каса или частен. Така, те ще имат самочувствието, че си плащат за здраве, поясни той.

Пълният размер на вноските да си плащат и прокурорите, съдиите, следователите, военните и държавните служители, за които сега държавата внася здравни осигуровки, но не върху 8, а върху 4 на сто от заплатите им. Така разходите от държавния бюджет могат да бъдат намалени, поясни д-р Кацаров.

Според него здравната каса трябва да бъде демонополизирана и това да е първата крачка към този процес.
Държавата инвестира в касата едва 85 млн. лв., а не 116 млн. лв., както е предвидено в проектозакона за бюджета на НЗОК, заяви той.

Според изчисленията му, общо разходите за здравеопазване в България са около 6,4 млрд. лв. По думите му публичните разходи са около 3,2 млрд. лв. от общите, а останалите се доплащат от пациентите. В същото време от тези 6,4 млрд. лв. половината отиват за заплати на работещите в здравната сфера. 

Те плащат 10% Данък общ доход, което прави около 320 млн. лв. приход за държавния бюджет. Останалата част от парите се харчат за стоки и услуги, които са обложени с 20% ДДС. Това означава, че в бюджета на държавата влизат още 640 млн. лв. Така общата сума, която се връща в държавния бюджет през данъците стига 960 млн. лв., пресметна той.
Д-р Кацаров припомни, че за 2016 г. трансферът на държавата в бюджета на НЗОК ще бъде в размер на 1,045 млрд. лв. По думите му след като от тази цифра се извадят събраните данъци от здравната система излиза, че държавата ще инвестира в здравната каса едва 85 млн. лв.