Опитът да се определят храни, производството на които е подчинено на европейските правила, като опасни за здравето, е мащабен удар срещу преработвателната промишленост, износа и хранително-питейната индустрия, посочват от БСК. 

"Няма как да бъде определено кое е вредна храна и кое не, защото ако е вредна, няма да е храна и не би трябвало да се консумира", каза и Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Проектозаконът предвижда с данък да бъдат облагани всички храни, които съдържат сол, захар, кофеин и хидрогенирани мазнини над определени норми.

Това ще доведе до фалити на фирми, закриване на поне 4300 работни места и поскъпване на всички храни, прогнозират от работодателските и синдикалните организации. Фирми от хранително-вкусовата индустрия обявиха, че ако данък "вредни храни" се приеме, ще търсят правата си пред европейските институции. 

Според браншовите асоциации на хлебари, производители на безалкохолни напитки, захарни изделия, месни продукти и растителни масла, въвеждането на новия данък няма да има здравен резултат. Според тях проблемите на хората с наднормено тегло са заради неактивния начин на живот и няма научни изследвания за това, че консумацията на определени храни води до затлъстяване.

Оценка на въздействието на данък "вредни храни" върху икономиката на страната ни ще направи Министерството на икономиката преди законопроектът да бъде внесен в Министерски съвет. С това се е ангажирал министърът на икономиката Божидар Лукарски, след като вчера се срещна с представители на големи компании и бизнес организации от хранително-вкусовата промишленост. 

Бизнесът е предупредил за отлив на инвестиции и орязване на работни места. Има и опасност от увеличаване на нелегалния внос на евтини и некачествени храни от съседни страни, в които няма такъв данък, смятат представителите на бизнеса.