© | | Учителите и лекарите са най-стресиращите професии у нас. Това показва национално проучване на Главната инспекция по труда (ГИТ) за миналата година.Оказва се, че шумът, който вдигат децата в клас, е основен източник на стрес за преподаватели. Заради напрежението от работата с пациентите и колегите лекарите пък губят съня си, показват още данните от проучването. Заетите в сферата на образованието и здравеопазването оглавяват класациите за най-много заболявания вследствие на напрежението на работното място. Челната тройка на проблемите със здравето, провокирани от стресовата професия, допълват журналистите.
"Има доказана връзка между напрежението в офиса и високото кръвно, язвата, диабета и проблемите с опорно-двигателната система", заяви главният асистент в катедрата по трудова медицина към Медицинския университет д-р София Евстатиева. Стресът е основна причина и за умората и тревожността на учителите и лекарите. Оказва се, че чиновниците също попадат в графата с най-тревожните професии.
Според анализ на Европейската агенция по здраве и безопасност при работа половината българи се трудят в стресова среда. Над 50% от европейските служители също признават, че стресът е неизменна част от работата им. Българските работодатели, за разлика тези в Европа, рядко предприемат обаче мерки за намаляване на напрежението в службата. Под 10% от предприятията у нас прилагат антистрес техники. "В това отношение сме на предпоследно място в Европа, като след нас е само Испания", отчете специалистът по безопасни условия на труд Деяна Илиева.
За да се борят с напрежението, фирмите у нас организират спортни дни и конкурси за рисунки на децата. В Европа пък залагат на по-нетрадиционни мерки като "телефон на промените". Това е телефонна линия, която се прилага в случаите на големи промени в компанията. На "телефона на промените" могат да се обадят всички служители, които искат да потвърдят или отхвърлят дочут слух за фирмата.
Европейското проучване показва още, че всеки пети българин е подложен на психическо насилие на работното си място. При работещите пряко с клиенти като сервитьорите например тормозът се изразява във формата на физическо насилие.
Междувременно данни на АИКБ показаха, че 20% от служителите отсъстват ежедневно от работното си място.
Източник: в. "Монитор" |