| Занаятчийската камара с подробен анализ на занаятите в трансграничния регион на Бургас | ||||||
| ||||||
За срок от 12 месеца подробно са проучени силните и слабите страни на занаятчийството в трансграничния регион, изведени са общите проблеми, които стоят пред майсторите от двете страни на браздата и са дадени основни насоки за сътрудничество. Един от основните проблеми пред занаятите в България е липсата на държавна политика, която да има за фокус тяхното запазване, развитие и насърчаване. Въпреки огромната необходимост от съхраняването им като част от националното културно наследство, занаятите в България са оставени без реална държавна подкрепа и това поражда известен отлив от тях. Освен като културна и търговска стойност, етнографската занаятчийска идентичност на България би могла да се разгледа и като сериозен инструмент в борбата с безработицата сред редица групи- младежи, хора в неравностойно положение, пенсионери. "Най-силната страна на занаята е индивидуалността на създадения продукт" смята председателката на Регионалната занаятчийска камара Майя Стоянова. "Занаятчийството ражда предмети с душа и услуги според желанията на клиентите. Това все повече ще се цени, личният почерк все повече ще придобива стойност и бъдещето пред занаятчийските професии е обещаващо, ако го поведем в правилната посока. Проблемите пред занаятчиите не са малко, ясно ни е, че има препятствия като специфичната комуникация с клиентите, по-сложното маркетиране на продуктите, затруднено кредитиране и именно в тези посоки смятаме да насочим своите усилия. Клиентът и средата стават все по-изискващи, променят се вкусове и се налага дори традиционни и до някъде консервативни дейности да претърпяват развитие и промяна. Затова сме много доволни, че успяхме наред с научната дейност по проекта, да организираме и семинари и уоркшопи за обмен на добри практики между българските и турските представители на занаятчийски камари." разказва Стоянова. "CRAFTS" в детайли проучва възможностите на сътрудничество между занаятчийските образувания на България и Турция и дава ценни насоки за тяхното реализиране. Според Владимир Томов, председател на фондацията- партньор по проекта, регулярен обмен на производствени умения между занаятчиите би затвърдил връзките между двете държави и би довел до устойчиво налагане на занаятчийска продукция в търговските центрове от двете страни на българо-турската граница. За съжаление от турска страна са споделили, че визовият режим, който имат за влизане в България, силно затруднява създаването и поддържането на контакти с местните производители, както и импортните възможности от България. Част от проекта е и издаването на задълбочено проучване за зараждането, регламентирането и развитието на занаятчийството в трансграничните общини на Бургаска област. Изследването е достъпно на български и английски език и е направено под вещото ръководство на доктора на историческите науки Атанас Орачев. То очертава не само стопанското, но и културното значение на занаятите през отделните епохи и периоди, като се фокусира на онези добри и лоши практики, които са стимулирали, задържали или водили до замиране на занаятите. Един от основните изводи, до които анализът стига, е че попадането на трансграничния район в "Натура 2000" не просто не го ограничава в неговото развитие, но и дава добри стопански перспективи за развитие- не само на туризма, но и на майсторското производство на екологично чисти продукти, възстановяване на традиционното скотовъдство и свързаните с него занаяти. Доктор Орачев обаче не прекалява с оптимизма и подчертава, че отчайващата инфраструктура и обезлюдяването на граничните райони води до умирането на традиционни занаяти и затова е изключително необходимо да се създадат механизми за отваряне на пазара и възраждане на сезонни занаятчийски панаири. |
