При двете верижни катастрофи на магистрала "Тракия" в понеделник, част от автомобилите са карали със 140 км/ч. Тази скорост, съчетана с гъстата мъгла, е станала причина да се сблъскат 21 коли, да загинат двама души, а 15 да бъдат ранени.

Според Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, скоростта от 140 км/ч позволява на всеки шофьор да вдига до 150 км/ч. Така е, защото КАТ не налага глоби за превишения до 10 км/ч над разрешената скорост.

"Нито възрастта и състоянието на автомобилния парк, нито качеството на магистралите у нас позволяват такива високи скорости", каза още Тодоров.

В Закона за движение по пътищата (ЗДвП) има и друг парадокс. Наказанието за движение извън населено място с до 20 км/ч над допустимите е 20 лв., а с до 30 км/ч - 50 лв.
Шофьорите предимно на беемвета, аудита и мерцедеси си позволяват да карат със 160-170 км/ч по магистралите, без да се боят от висока глоба за такава убийствена скорост. За сравнение - в Гърция за превишение на скоростта с 20 км/ч глобата е 50 евро, а в Румъния - 85 евро.

Никъде по магистратите в Европа няма разрешена скорост от 140 км/ч. Изключение правят 7000 км от аутобаните в Германия, при които скоростта от 130 км/ч е препоръчителна, а не задължителна. При други още 18 000 км немски магистрали ограничението е до 130 км/ч. В различни щати на САЩ забраните за скоростта варират от 60 мили в час (104 км/ч) до 75-80 мили в час (120-130 км/ч), като става въпрос за пътища с 4-5 платна, доста по-широки от европейските.

Единствената страна в света, в която доскоро нямаше никакви ограничения за скоростта бе Венецуела, но експертите се шегуват, че и по тамошните шосета от 2013 г. са въведени забрани, тъй като президентът Николас Мадуро е по професия автобусен шофьор.

В България до края на 90-те години разрешената скорост по магистратите бе до 120 км/ч и беше увеличена до 130 км/ч. Последното вдигане на 140 км/ч стана в началото на 2012 г. Поправката бе не в Закона за движение по пътищата, а в Закона за пътищата. 

Тя бе вкарана в парламента от правителството по предложение на регионалното министерство. Това бе една от първите поправки на регионалната министърката Лиляна Павлова, любимка на тогавашния премиер Бойко Борисов, известен със слабостта си към високите скорости и магистралите.

Първоначално поправката трябваше да засяга само новопостроените отсечки от "Тракия", "Хемус" и "Люлин". Но окончателно разрешените 140 км/ч влязоха в сила за всички магистрални отсечки, в които няма знаци за други ограничения на скоростта. И се оказа, че важат и за набраздени като след земетресение настилки от Живково време по "Хемус" и "Тракия". 

Ограниченията останаха главно по мостовете, тунелите и на места с опасност за поледици. 1204 тежки катастрофи с 20 загинали и 244 ранени са станали през миналата години по българските магистрали, сочи статистиката на КАТ. През 2012 г. злополуките са 1040, жертвите също 20, а ранените - 195. 

Знаци за ограничаване на скоростта да бъдат монтирани в опасната отсечка по магистрала "Тракия" край Пловдив. Това е мнението на част от разследващите двете тежки верижни катастрофи, при които се сблъскаха 21 коли, загинаха професорка и военен, а 15 души бяха ранени.

Работна група от пътни инженери, експерти по транспорта и пловдивски полицаи ще направи анализ на всички произшествия, станали през последните години между 130-ия и 140-ия километър от "Тракия". През юни 2011 г. в същия район се обърна автобус с пътници от София за Бургас и осем души бяха убити.

Групата ще изиска становища от метеоролози, за да се излезе със специално предложение за допълнителни ограничения за подобряване безопасността на пътуващите в района.

"Процедурата е сложна, но най-бързо може да се поиска намаляване на скоростта в този участък", обясниха катаджии.

Засега основната версия и за двете катастрофи остава несъобразената скорост в условията на намалената видимост при гъста мъгла, паднала изведнъж. Близо до отсечката се намира река Стряма, около коритото често се стели мъгла.

При огледите криминалисти са проверили и версията за дим от подпалени стърнища или автомобилни гуми. Тя обаче е отхвърлена, тъй като никъде в нивите наоколо не са забелязани следи от огън.

"Видях за последно майка ми в 5,30 ч в понеделник", разказа Светомир Кръстев, син на загиналата проф. Лилия Кръстева, директор на Института по розата в Казанлък.

"Връщах се от нощна смяна, когато тя тръгваше за Казанлък. Засякохме се вкъщи. Усмихна се, изглеждаше много красива, направи ми впечатление, че лицето сияе. Не не мога още да повярвам, че загина така нелепо", през сълзи каза Светомир. Майка му го попитала: "Как си моето момче, беше ли тежка работата?" "Не е лесно", отвърнал той.

"Смятах да излъжа, че не ми е трудно, но признах, защото съм на ново място. Майка ме окуражи, че ще се справя. Усмихна се и тръгна", спомня си синът. Два часа по-късно по телефона се обадил брат му Иван. 

"Съобщи, че има нещо лошо да ми каже, а когато чух, просто промълвих, че не може да е истина", казва Светомир. Той е завършил агроикономика в Пловдив, много се гордее с работата на майка си и с дейността по научните разработки не само в Казанлък, но и в Института по растителни генетични ресурси в Садово, на който е била директор осем години.

Проф. Кръстева е автор на 13 сорта зеленчукови култури, от които 4 със статут на национални стандарти. През последните месеци пътувала често от Пловдив за Казанлък. Имала книжка, но предпочитала да не кара.

"Дори когато се наложеше да отидем някъде, шофирахме аз, баща ми или брат ми", обяснява Светомир. Шофьорът на служебния автомобил на Кръстева е ранен.

На разпознаването на тялото криминалисти дали на близките да видят само якето на проф. Кръстева. "Показаха ни само дрехата. Нея не. Казаха, че ковчегът ще бъде затворен", поясни Светомир. Съпругът на проф. Кръстева е инженер, сега е пенсионер.

"През пролетта е характерно по места, близо до реки и други водни басейни, какъвто е този район край магистралата, да падат изведнъж мъгли и видимостта рязко да се понижи. Не е сензационно, а нормално явление. Мъглата бързо се спуска само в определен участък, докато наоколо е ясно", коментира Михаил Манолов, шеф на пловдивския филиал на Института по метеорология и хидрология. 

Метеорологичната станция на Пловдив е чак на 10-15 км и не е измерила гъстотата на мъглата край река Стряма.