Тиня от дъното на Черно море може да замени изкуствените торове
Автор: Екип Burgas24.bg 13:42 / 21.06.2013Коментари ()1706
© Burgas24.bg
Усвояването на нетрадиционните суровинни и енергийни ресурси от Черно море може да се окаже важна стабилизационна мярка в условията на разразилата се икономическа криза. Това показват резултатите от дългогодишните проучвания на този нов тип природни ресурси. Става дума за използването на дълбоководните органогенни и минерални утайки (ДОМУ) от морското дъно в биоземеделието като екологичен тор и биопрепарати, а също и за керамични и специални изделия. Това заяви доц. д-р Димитър Димитров от секция "Морска геология и археология" към Института по океанология към БАН.

Възможните източници на нетрадиционни суровини и ресурси на дъното в Черно море са тема, по която проф. д-р Петко Димитров работи близо 40 г., а през последните десетилетия и неговият син, доц. д-р Димитър Димитров, който е в ИО от 1995 г. (монографията му "Геология и нетрадиционни ресурси в Черно море" бе удостоена с награда "Варна" за 2011 г.).

Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас, обясни доц. Димитров. Те са образувани от натрупани скелети на организми от различни видове водорасли и друга органична материя, като в тях има и минерални вещества. Има и представители на планктон, чиито скелети са на силициева и карбонатна основа. От тези, които са на силициева основа, може да се добива свръхчист силиций, а от карбонатните - свръхчисти карбонатни разтвори, като едните и другите са изключително важни в различни клонове на промишлеността, компютърните, военните и космическите технологии, каза още доц. Димитров.

Опитите със сапропели, които повече от 30 г. се правят в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Добруджанския земеделски институт и в Аграрния университет в Пловдив, показват, че те имат уникални качества. Те имат алкални свойства, които неутрализират киселинността на почвата и помагат за подобряване на структурата й. Освен това съдържат голямо количество органични вещества, което ги прави естествен екологичен тор. Работи се върху различни схеми за неговото получаване, като се правят експерименти със смесването на различни видове (блатен торф, оборски тор, който има висока киселинност) със сапропели, обясни ученият. Правят се опити на експериментални полета с различни видове зърнени култури, тютюни, плодове и зеленчуци като ягоди, фасул, домати, краставици и се наблюдава значително подобряване на реколтата. Оказва се, че всички химични компоненти в сапропелите се намират в лесно усвоима форма за растенията, което е най-важното условие за увеличаване на добивите.

Има идея освен за торене сапропелите да се използват и като ефикасни биопрепарати. При поставяне на сапропел във вода скоростта на зеленясването й силно се забавя, което показва, че той не позволява бързото развитие на микроорганизми в нея. Преди 2 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН бе направен експеримент на две опитни полета с отглеждане на пшеница. На едното бе приложена нова методика с пръскане на разтвор от сапропелни вещества (биопрепарати), който попада върху листата, а след това с дъждовете отново отива и в кореновата система. По този начин едновременно служи като биопрепарат и като екологичен тор (агромелиорант). На другото поле отглеждането става по съществуващия стандарт. Добивите от пшеница на полето, където се пръска с разтвор от сапропели, се оказаха с 18% по-високи, каза доц. Димитров.

Сапропелите се добиват от морското дъно на дълбочина 500 - 2200 м, което прави добива им много скъп, затова в момента се разработва технология за по-ефективното им получаване, продължи океанологът. Това става съвместно с Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. А. Балевски", с център по хидроаеродинамика - БАН, и екип от Украинската академия на науките, оглавен от акад. Шнюков и акад. Пономаренко. С тяхна помощ искаме да намерим и възможно най-евтиния начин за концентриране на готов екстрат от сапропели, за да се използва като течен тор, продължи доц. Димитров. Идеята е той да се предлага в малки разфасовки в магазините и да се използва за торене на лозя, плодове, зеленчуци и цветя. На сегашния етап сапропелите се добиват по нестандартна технология, която включва сондиране с геоложки тръби и драгиране. При доказване на икономическа изгода от приложението им ще се пристъпи към създаване на промишлена технология, която ще обезпечава годишен добив около 1 млн. т. Първият метод беше експериментиран на НИК "Академик" с херметизиран дъночерпател, който може да загребва около 2 т при спускане на дъното. Когато отидем на място, което е богато на сапропелни тини, можем да вземем на борда 10 - 20 такива проби.

Най-добрите залежи се разполагат на дълбочина между 700 и 2000 м, като ваденето и спускането продължава 4 часа, добави ученият. Според него има и вариант с добивен кораб, който е значително по-рентабилен, тъй като вече става дума за промишлено производство чрез засмукващи тръби. Подобни съоръжения са използвани в САЩ през 1980 - 1985 г. при добив на диатомови тини от калифорнийския континентален склон на дълбочина от 700 до 1300 м. Добивани са около 1,5 млн. т годишно при цена 32 - 42 долара на тон сурова маса за производството на специални силикатно-аморфни стъкла за космическата промишленост.

Установени са 4 основни групи полета, богати на сапропелни тини, където средната им дебелина достига 1,5 - 2 м. Изчисленията показват, че запасите им в нашата изключителна икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми. Освен за подобряване на почвената структура, за екологичен тор и биопрепатари, те могат да се използват и за създаване на нов почвен слой в пустинни области.

Причината все още да няма интерес от страна на големите аграрни компании за разработване на този вид находища на морското дъно е все още недостатъчното познаване на техните свойства, обясни доц. Димитров. Масовото използване на сапропелите ще се осъществи, когато от екологични съображения се стигне до спиране използването на изкуствени торове и химикали в земеделието в световен мащаб. Тогава те ще станат единствената алтернатива.

Нашата идея е да направим съвместно българо-украинско предприятие, което ще се нарича "Сапротех". Тя вече е поставяна няколко пъти по време на конференциите за открит и подводен добив, които се провеждат всяка година в Дома на учените "Фр. Ж. Кюри" край Варна. Намерението ни е да привлечем вниманието на колегите от черноморските страни на първо време за експериментален добив и производство. В тази насока е подготвен и специален проект за участие в конкурс към фонд "Научни изследвания", допълни доц. Димитров.

Газохидратите могат да осигурят енергийната ни независимост

Газохидратите са потенциален енергиен източник, за който все още няма ефективен начин на добив от дъното на Черно море, каза доц. д-р Димитър Димитров от ИО. Става дума за газ метан, който при ниска температура и високо налягане минава в твърда форма като кристал (лед) и съдържа 99% метан. При преминаване от твърда в газообразна фаза се отделя огромно количество топлина, без да се изчислява температурата при самозапалването на газа, обясни доц. Димитров. Тази форма на втвърден газ метан се намира на дълбочина под 700 м в морето. Огромни залежи има на дъното на Световния океан. Картографирането им в Черно море беше направено през 2005 г. по европейския проект "ASSEMBLAGE", когато се проведе съвместна експедиция с румънския научноизследователски кораб "Маре Нигрум", каза океанологът.

Оказа се, че дебелината им на места достига над 10 м и са разположени на големи площи. Тук особеното е, че за разлика от сапропелите те се намират на 7 - 8 м под дъното. Трудностите с техния добив са свързани с намирането на начин за изваждане, който цели да се запазят в твърдата форма на лед, за да се използва енергията, която се отделя при преминаване в газообразно състояние, добави доц. Димитров. Експериментален добив на метанов газ от газохидрати се провежда от САЩ, Норвегия и Канада. Той смята, че у нас в момента вниманието на големите компании е насочено към дълбоководното сондиране за нефт и газ в Черно море и към шистовия газ, но не е далече времето, когато ще дойде ред и на газохидратите, чиито запаси са неизчерпаеми.

Източник: в. "Черно море"



Още новини от Национални новини:

https://www.burgas24.bg/novini/Bylgaria/Tinya-ot-dunoto-na-Cherno-more-mozhe-da-zameni-izkustvenite-torove-439151
Copyright © Burgas24.bg. Всички права запазени.