| 99 години от Освобождението на Малко Търново | ||||||
| ||||||
| Днес се навършват 99 години от Освобождението на Малко Търново. Абсолютно нищо не се знае, в национален мащаб, за това как са протекли събитията в Странджанския край, разказа Георги Цъгов. Източниците, с които разполага музея и общината в Малко Търново, са най-вече по два документа - дневника на поп Сава Шаренков, който се пази в Историческия музей в Бургас и спомените на учителката Тодорка Янкова, също от Малко Търново, милосърдна сестра. Благодарение на историографа Янко Керемидчиев, роден в Малко Търново и е бил директор на Бургаския исторически музей, тези документи се издириха и са на лице, обясни Цъгов. "Малко Търново има три освобождения. Освободено е от Османско иго още през 1878 година, но Берлинският договор откъсва тези земи по-късно от Мидия-Енос и границата отива на Босна. Така тази част от България отново остава в ръцете на турците. 35 години тази част на България е под султанска власт. За това идва моментът през 1912 година - Балканската война, в България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция и това е удобният момент с български войски да се освободи този край. На 9 октомври 1912 година по стар стил или 20 октомври по нов, в Малко Търново влизат първите части на българското опълчение. След два дни още нови роти влизат в града и тогава се създава първо 12-членна комисия, която да следи за реда в района, а за управлението на града се избира една 3-членна комисия с председател Иван Дяков и членове Иван Берберов и Райко Петров, който става кмет. Тогава Малко Търново обявява своята независимост като свободна територия", разказа той. "В тези два дни се обслужва молебен пред православната църква в знак на почит към българските войници и опълченци, които влизат в града. Когато турците се изтеглят, в Малко Търново не живее обикновено турско население, а най-вече администрация и офицери от турския гарнизон, поп Сава Шаренков създава група и описват имуществото на офицерите в техните домове за да не бъде то ограбено. Това е първият значим акт, който по-нататък става акт на една дипломатическа работа от страна на свещеника спрямо една нова реукопация, която настъпва в Малко Търново, след като през 1913 година започва Междусъюзническата война и турците отново влизат в града. Те влизат с решение ,дори войниците пуснати на свобода, да безчинстват. Тогава поп Сава Шаренков заедно с други първенци от града представят на Осман бей, коменданта на града, списъка на имуществото, което те са съхранили. Трогнат от този техен жест, той ги пита какво имат в предвид, а те го молят войската да се прибере в казармите, което и става като не се позволява мародерство в града. Така се стига до датата 25 октомври 1913 година, когато отново в резултат на примирието, което е сключено между воюващите страни, тази част от територията на Странджа се присъединява към Царство България. Трогателен е моментът на прощаване на турския комендант, възпитаник на френски пансион, с града. При подписването на акта за предаването на земите той търси свещеника Сава Шаренков, на който се покланя заради тези му достойнства", каза още Цъгов. Източник: Радио "Фокус" |
Още новини от Регионални новини:
