Пожарът в пловдивското село Катуница избухна вчера, но се подклажда бавно и систематично през последните 20 години. А както знаем подпали ли се плевнята на съседите, огънят бързо ще стигне и до нас. Реакцията на бургаските младежи не закъсня. Снощи група от 30 души тръгна по централните улици, за да малтретира ромите в града. Досега огънят между българи и роми гореше, но без жертви. Смъртта на 19 годишният Ангел Петров обаче разпали невиждана омраза.Извън стихийните вълнения всъщност причината за тази омраза не е етническа непоносимост, а по-скоро натрупана през годините социална нетърпимост. И в Бургас община и държава си затварят очите пред ромския проблем. И тук бедни, безработни и крадливи представители на малцинството тормозят жителите на града. Може ли някой да се похвали, че спокойно се разхожда в квартал "Победа" след 19ч. вечерта ? Ами там дори патрулиращите полицаи не се отбиват често!
Общината обаче не говори за този проблем и оставаме с погрешното впечатление, че проблем няма.
Крайно време е да се изготви програма за социална интеграция на ромите! Целенасочената политика за заетост на ромското малцинство е сред приоритетите на ЕС. Преди време като директор на института за регионални стратегии се опитах да включа Бургас в група от 12 европейски държави за обмен на ромска култура. Общината трябваше да продължи инициативата, но за съжаление идеята потъна в папките на администрацията.
Убеден съм, че за да се справим с ромския проблем трябва да се набележат мерки. Трябва да се търси заетост не само на ромите, но и на всички бедни и социално слаби хора. А работни места могат да се намерят, както в сферата на селското стопанство, така и в преработвателната промишленост, в строителството, в ремонтните дейности при по-големите инфраструктурни проекти. За един кмет най-важни са приоритетите му. За мен най-важни са хората!