© виж галерията

Планът за управление

Държавата и общината са единни в позицията си, че разработвания в момента План за опазване и управление на Стария град ще сложи край на недоразуменията ще регламентира правила за опазване на паметниците, ще създаде стратегия за бъдещата визия на града. Планът ще помогне и на жителите му правилно да планират намеренията си. Той не може да бъде приложен без участието на местните жители, затова те ще участват в създаването на плана. Членовете на работната група, които в момента изготвят плана ще бъдат командировани в Несебър, за да се улесни и ускори работата по финализирането му. Срокът за неговото изготвяне се съкращава с един месец, очаква се да е готов през септември т.г. След като бъде приет, Планът за управление ще се превърне в закон за Стария град. Той ще предшества изготвянето на нов Подробен устройствен план/ПУП/ на общината. Това се разбраха кметът и премиерът на срещата в София.

Сега в Несебър за действащ се счита Застроително регулационния план /ЗРП/ приет през 1981 г. Границите на резервата "Старинен Несебър" , обхващащи цялата полуостровна част заедно с провлака, се определят с постановление на МС през 1991 г. През 1994 г. е изготвен, съгласуван с всички институции и внесен в Националния институт за паметниците на културата, поделение на Министерството на културата проект за нов РЗП на Стария град. Той остава неприет и затова не може да се счита за
действащ.

В момента се разработват и схемите за разположението на рекламните пана, билбордовете и табелите, с приложението на които ще бъде създадена обща, подходяща за древния град визия.

След приемането им, новите правила ще редуцират броя на сергиите в града и естеството на търговията. Това няма как да се направи сега, тай като няма нормативна база, на която да стъпят контролните органи, обясниха специалистите.


Улица "Хемус"

Според действащия сега застроителен план, както и според неприетия от 1994 г., основна транспортна артерия на Стария Несебър трябва да е улица "Хемус" и тя трябва да е асфалтирана, уточни кметът Николай Димитров. Улицата привлече общественото внимание преди месец, когато общината я асфалтира по желание на хората живеещи там и с това предизвика упреци, че покрива старинни калдаръми. Документи доказват, че на тази улица никога не е имало стар, ценен калдъръм. Всъщност до 2000 г. улицата е била с асфалтова настилка. Тогава са поставени павета - втора употреба. Те са покривали пазара на Поморие, но след извършен там ремонт са демонтирани и, поставени на улица "Хемус" в Стария Несебър.

Еврофондове

Общината осъзнава, че стопанисва изключителна историческа и архитектурна ценност и, че финансовата помощ на Евросъюза ще й помогне да се справи с отговорностите си. От началото на мандата досега по европрограми са усвоени 9 801 881 лева, проекти за други 20 млн. лв. чакат одобрение. Общината има амбиция да вгради културния туризъм в традиционно развивания в региона ваканционен туризъм. Това досега не беше възможно, тъй като от края на 70-те години църкви в Несебър не са били реставрирани, а общината нямаше право да кандидатства за еврофинансиране. Веднага след като отпадна забраната общини, стопанисващи паметници на културата, да кандидатстват за финансиране по оперативните програми, Несебър депозира и първия проект по ОП "Регионално развитие" мярка 3-1. Така за първи път от 70-те години насам тук бяха цялостно възстановени 2 старинни църкви, а едната от тях - "Св.Стефан", след столетия отново стана действаща и в нея се извършват богослужения. През това лято за първи път в нито една несебърска църква не се продават картини или други стоки. Разработва се специален проект за туристически продукт - "Пътят на духовността", който ще обхваща най-емблематичните църкви на полуострова. Има проекти за реставрация и на още няколко църкви, с което маршрутът ще бъде удължен. Внесен е проект на стойност 2 124 108 лв., с които ще бъдат реставрирани църквите "Свети Йоан Кръстител" и "Света Параскева". След като църквите вече не са картинни галерии, те ще се върнат към изконната си функция да бъдат храмове, което ще даде възможност и за развитието на религиозен и сватбен туризъм.
По инициатива на общината и с помощта на еврофинансиране в Несебър ще бъде изградена най-новата туристическа атракция - модерен аквариум, уникален не само за страната, но и за целия Балкански полуостров.
Общината участва във всички програми за финансиране, по които е допустима. С европари се укрепва свлачището край Равда, санират се 4 детски градини, ще се изгражда нова пречиствателна станция, разчетена за 350 хиляди души. Одобрен е проектът за изграждане на мини футболно игрище в Обзор. Като се прибави и участието на Несебър в общия проект за изграждане на регионално депо, може да се каже, че общината има проектна готовност за привличане на общо 90 млн. лева.

Разделяне

Николай Димитров ще проучи възможностите за отделяне на Стария град и след обсъждане с гражданите на Несебър, ще предложи на местния общински съвет доклад за решение Старият град да придобие статут на квартал на града. Там вероятно ще бъде създадена служба на общинската администрация за по-добро обслужване на населението. С приемането на бюджета на общината за 2012 г. ще бъде предложена и промяна в нейната структура, където ще бъде предвидено създаването на отдел, отговарящ за Стария град.

В Несебър осъзнават необходимостта Старият град да съхрани автентичността си. Затова общината винаги е искала в тези си стремежи да може да разчита на държавата. Но до преди години контактът с Института за паметниците на културата беше изключително труден" казва кметът Николай Димитров. Консенсус между държавните институции, общината и гражданите е постигнат едва през последните години. Нагнетяваното с десетилетия напрежение обаче се отразява и сега, във време на подготовка за избори. През месец юни т.г. от името на Асоциация "Старинен Несебър"в централата на Юнеско - Париж е получено писмо, с което се алармират чуждестранните институции, че в Несебър липсва диалог между жителите на града и общината, и че не се извършват дейности по опазване на средновековните църкви. Писмото е подписано от сдружение "Старинен Несебър" и изпратено направо в Париж, без копие до община Несебър или до българското по деление на международната организация. Според текста му, писмото изразява мнението на жителите на Стария Несебър, но по нищо не личи, че те застават зад тези твърдения. На пресконференцията в четвъртък стана ясно, че дори секретарят на асоциацията не знае нищо за подобен сигнал. "Не се сърдя, пред избори сме и всеки действа според морала си. Но кой сега ще измие името на Несебър?", пита Николай Димитров.