| Домакинства успяха да произведат 30% от потребената от тях енергия и да пестят от сметките за ток | ||||||
| ||||||
Успехът на слънчевата микроинсталация, приложена буквално на балконите в многофамилни сгради, повдига въпроса – какво възпрепятства едно по-масово въвеждане сред домакинствата, особено от категорията на енергийно бедните? Оказва се, че пречките са основно административни и почти никакви, що се отнася до монтажа и експлоатацията на т. нар. "щепселни" соларни системи. Соларните панели са с максимална мощност до 800W на микроинвертора. В нашия случай обаче, в демонстрационния проект те са до 440 W, така че на този етап не можем да дадем съвсем цялото решение" – пояснява пред БНР Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България: "Резултатите през октомври показват, че тези инсталации са произвели 63kW в рамките само на един благоприятен месец. За сравнение, консумацията на ел.енергия за домакинството в същия този месец е била 203 kW. Това на практика показва, че почти 30% от необходимата енергия е била произведена с фотоволтаичната инсталация. Ако имахме стандартна фотоволтаична инсталация, ще имаме още по-голям процент енергия, произведена от самата микроинсталация. Ние подбирахме домакинства, в които има постоянен обитател през деня – потреблението на енергия през деня е ключово важно, тогава слънчевият панел произвежда енергия, а домакинството директно я потребява. Това кара и хората там да сменят модела си на потребление, например да сготвиш на електрическа печка през деня, с енергията, която сам си произвел, а не на по-евтината нощна тарифа, с доставена по мрежата енергия. Това е принципът – да произвеждаш енергия, за да я потребяваш, а не за да се връща тя обратно в електрическата мрежа. Ползите от подобни инсталации пряко засягат и околната среда, и климата – това е чиста енергия и не ползваме замърсяващ източник при нейното получаване." Само за 2024 г. около 1 млн. подобни инсталации са монтирани в Германия, една от държавите, където този пазар се развива с много бързи темпове. България остава на другия полюс, а енергийната бедност у нас е една от най-високите в ЕС. Оценката на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е, че почти 28% от хората в страната са в условия на енергийна бедност – състояние, което се определя както от доходите на домакинството и социалната уязвимост, така и от качеството на жилището, дали има топлоизолация в него. "Ние нямаме енергийна култура. Всяко едно домакинство знае колко ток плаща, но на въпроса, "колко KW часа енергия сте заплатили?", малко хора ще могат да кажат – пояснява експертът Ася Добруджалиева. – Тези микроинсталации дават точно този отговор и правят промяната в поведението ни като потребители. Започвате да наблюдавате колко енергия произвеждате, колко енергия потребявате и да си смятате какво можете да включите, какво да изключите в денонощието. Ние целим това отчитане на потребената и върнатата в мрежата енергия от собствен източник у нас да става поне за домакинства, които са в енергийна бедност, защото това може да бъде подкрепа за тях. Ако те имат субсидия, която да им позволява да поставят подобни инсталации и да ползват произведената от тях енергия, а след това да им се прави нетно отчитане за енергията, която са произвели и върнали в мрежата – това ще е съществена помощ." Ненапразно в пилотния проект са включени енергийно бедните жилища в Дупница – ползваме по-облекчен режим за монтаж на тези панели, тъй като сградите са 100% общинска собственост и не се изисква съгласие останалите собственици на жилища – обяснява Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в общинската администрация на Дупница, партньор на Хабитат България в този проект. Социалният критерий е бил най-важен при избора на домакинствата: Монтирането на слънчеви микроинсталации е дългосрочна инвестиция, която бързо дава добри резултати, безвредна е и е помага на домакинството само да направлява своето потребление." |
Още новини от Национални новини:
