| Недялко Йорданов за Тодор Колев: Не искам и не смея да отида да видя паметника му в родния му град | ||||||
| ||||||
"Скъпи приятели, имах един страшно близък приятел, който играеше в няколко мои пиеси и с когото се запознах в далечната 1966 година в Шуменския театър. Казваше се Тодор Колев.Трудно ми е да ви преразкажа какво представляваше през годините и до самата му смърт нашето приятелство. Не искам и не смея да отида да видя паметника му в родния му град. Иска ми се само да чуете и прочетете една от моите песни, които му подарих и които той пееше по-изразително от мен. Това беше песента за незаконната любов, посветена на любовта ни с Ивана. ПЕСЕН ЗА НЕЗАКОННАТА ЛЮБОВ Под звездите стари край морето ние сме самички под небето, ние сме случайни, несвободни, необикновени, незаконни. Има нещо тъжно и нетрайно в нашето опасно място тайно – в ресторанта малък и безлюден келнерът ни гледа тъй учуден. Келнерът е свикнал да ни чака и да ни сервира два коняка. Той не ни разпитва, той се сеща, че е непривична нашта среща. Часовете бързат тихи и жестоки, за да ни отпратят в две посоки, за да ни разкрият истината всъщност с цялата нелепост, с цялата й същност. Келнерът е свикнал, и разбира, празните ни чаши не прибира, той не ни разпитва, той се сеща, че е непривична нашта среща. Под звездите стари край морето ние сме самички под небето, ние сме случайни, несвободни, необикновени, незаконни. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 2510 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/419 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
