| Веселин Маринов с притеснително изказване | ||||||
| ||||||
- Здравейте, къде ви заварва обаждането ми? - Здравейте, аз съм на турне, днес е първият ми почивен ден, в Албена съм. От утре съм в Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Созопол. Последният ми концерт е в Бургас на 6 август, с който концерт завършва нашето лятно пътуване, което го има от 1997 г. до днес без прекъсване. - Какви разлики откривате през годините при турнетата ви в страната? - В началото нямаше летни театри, почти всички бяха поунищожени, но от няколко години започна, особено във вътрешността на страната, започна едно възстановяване на летните театри, което за мен е много ценно. Преди 2 г. възстановиха и летния театър в Стара Загора, тази година в Горна Оряховица и Шумен, а в края на август ще отворят и летния театър в Габрово, което означава, че догодина лятното ми турне ще включи един град повече. Лятото хората са други, по-отворени, по им се ходи на концерти, повече пеят, емоцията през лятото е друга. - Каква е ситуацията с летните театри по морето? - Проблемът е, че на морето, там, където имаше летни театри, сега са построени хотели и практически няма как да се възстановят. Аз от момче помня летния театър в Балчик и Несебър, които бяха едни от най-красивите на България, помня и лятното кино в Приморско с 1200 места, навсякъде в страната имаше театри и кина, но сега съм принуден да правя концертите в центъра на градчетата, защото реално летни театри има само във Варна, Бургас и Созопол отчасти, защото в Созопол затварят с едни пана, използвани от Аполонията. Созополският античен театър е много малък - само 650 места, няма покриваемост на разходите, но въпреки това всяка година правим концерт и там. - Как се промени българската публика през годините? - Много особен въпрос. Публиката винаги е една, важното е какво й предлагаш. Публиката разбира всичко, тя чете труда ти, тя разбира желанието ти да бъдеш различен, да представиш нещо ново. В един областен град контингентът от хора, които ходят на концерти и театър, наброява няколко хиляди човека. Едно време Филип Киркоров ми казваше: "Веско, като тръгна на турне, за 4 години успявам да обиколя това, което съм набелязал". А аз за една година правя 50 до 57 концерта и чрез тях обикалям всичко възможно в България, което може да бъде обиколено като град. Другата година, когато се върнеш в дадения град, ти трябва да предложиш нещо различно и по-атрактивно, с което да поддържаш любопитството на своите почитатели. - Наскоро правих интервю със състудентката ви Нели Рангелова, която се оплака, че българската музика не среща поле за изява в родния ефир, което е проблем и за крайния потребител. - Това е въпрос, който тормози всеки един мой колега, но колкото и да се говори, той, керванът, си върви и това прословуто чуждопоклонничество в нашия радиоефир е заразително, с него няма оправия, каквото и да си говорим ние, изпълнителите. Болка е, но съм загубил надежда за промяна. Ето наскоро ходих на екскурзия с кола из Сърбия, Хърватско, Словения и само тяхна музика по радиата. В Австрия да не говорим - техните радиа бълват традиционната фолклорна и съвременна музика. Да не говорим за нашите балкански страни - ако отида в Гърция, ще ме заболи главата от гръцка музика - при тях е приоритет да популяризират родната си музика и да задоволят потребностите на националната си аудитория. Вижте, че дори един Васил Найденов е в изолация в бг радиоефира. - Как успявате да стигнете с новите си песни до българската публика? - Аз лично правя един побългарен бизнесмодел - ходя във всеки един град, гостувам във всяко едно радио, на концертите си каня всеки един журналист, който би могъл да популяризира творчеството ми. Старая се по всякакъв начин на концертите ми да присъстват всички възможни хора, които разпространяват информация в медиите, само и само да покрия публиката, за да могат поне хората да разберат, че имам нова песен, за да провокирам интереса на хората и да отворят ютюб, за да чуят нова песен или нов албум. - Като казвате нов албум, да ви попитам - лесен ли сте за обичане? - Албумът ми "Лесен за обичане" е надеждата ми да бъде харесан моят нов албум от почитателите, а аз какъв съм - моят личен живот го показва. Мисля, че не съм от много лесните, защото зад гърба си имам три брака, и в мен и моите песни гори вечната любов към жената. - Внуците ви Цвети и Веско с какво промениха живота ви? - Те са онова, което кардинално ме промени, дадоха ми нов стимул да работя. Преди 4 г., преди да се родят близнаците, само чувах от мои приятели какво означават внуци, без да разбирам за какви емоции става дума. Виждах промяната в приятелите ми, всички до един се държаха така, сякаш никога не са виждали деца. Господ ни дава внуците, за да ни покаже, че пътят продължава. Може би оттам тръгва огромната любов. Чрез внуците виждаш, че родът, пътят, навиците да откриваш света отново и да намираш приликите между теб и едно дете или между твоята дъщеря, или между зетя ти, те кара да се чувстваш достоен човек в обществото, защото пътеката ти остава. - Дават усещането за пребъдване ли? - Не съм сигурен, че точно това е усещането, защото България е изправена пред много тежки изпитания, демографският срив е страшен, хората не раждат деца. Превръщаме се в първична страна, в която хората имат по много деца и пребъдването не е правилната дума. Ние вече не сме като Франция, Великобритания или моята любима Германия, вече не е същото. - При този технологичен прогрес в световен мащаб ние превръщаме ли се в бананова република? - Човешкият прогрес толкова много ще измени света и всеки божи ден е очевадно как новите технологии, които се измислят, заместват или човека, или ума. Всеки ден ни намекват как например идват болници, които ще бъдат реалност съвсем скоро. Онзи ден гледах болница в Китай, която от портала до хирургическите зали се обслужва от изкуствен интелект - лекари, сестри няма. Дневно минават по 15 000 пациенти през нея. Наскоро гледах видео и за огромни дронове, които служат за разнасяне на тежки товари, но и се качват на небостъргачи и оттам гасят пожари. До няколко години и колите ни ще летят. Всичко това ще донесе със себе си много големи лошотии и пакости. - Като например? - Сексът ще изчезне в човешките отношения, ще се замени от епруветки и децата ще се правят по поръчка. Всичко това, което гледаме във филмите за бъдещето, идва. И когато хората започнат да използват тези технологии за лоши неща, тогава ще настане онова време, в което не ми се иска моите внуци да живеят в него, но то идва, неизбежно е. Едва-едва удържащите се военни конфликти в цял свят дано не прераснат в нещо по-голямо заради провокациите, всичко е на косъм. Аз съм много социален човек и не съм безразличен към хората, към живота, към света и към това, какво се случва. Постоянно се информирам и имам своето мнение и затова нямам оптимистична прогноза за бъдещето. Моят живот се надявам да мине в нормални дни сред природа, въздух, човечност, взаимност, но след мен не съм сигурен какво ще дойде. Защото човешките отношения изчезнаха, няма ги вече. - Историята ни е доказала нееднократно, че рано или късно идва балансът, но след тежки катаклизми. - Така е, човечеството през 40-50 г. е правило войни, за да се изчисти от пошлостта, за да се създадат новите герои, новият морал и да се изгради ново общество. Сега няма войни, защото има масови оръжия за унищожение. Сблъсъци в големите имперски интереси на двата полюса могат да доведат до нещо много лошо, казва Веселин Маринов пред "България Днес". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 2197 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/367 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
