| Български ерудит за откриването на Олимпиадата: Реално това не беше картината на Леонардо | ||||||
| ||||||
Анета Недялкова е професор в Министерство на земеделието и продоволствения суверенитет на Франция и посланик на територията в долината на Тур Лоара. Ето какво написа тя в профила си във Фейсбук: "От Осанна до Разпни го, прочетох толкова коментари, че едно стана ясно: има харесали и не харесали. Съвсем нормално. Има обаче и такива, които изписаха ужасно обидни, а често - и тотално некоректни като информация, коментари без дори да си направят труда да прочетат малко повече и евентуално да разберат. От години не бях блокирала хора, този път го направих с цялото право, което ми дават социалните мрежи. Сега отговарям на молбата на моя приятелка да сложа пост с детайли за спектакъла. Аз съм луд фен на епохата на Краля Слънце! Артистичният директор на откриването - Thomas Jolly, също е голям фен на тази епоха! Епоха, в която Кралят Слънце поставя началото на изключително много неща, които днес са част от нашето ежедневие - мода, дизайн, дипломация, етикет и протокол, организиране на мащабни събития с много артисти, музика, фойерверки… Затова е важно да уточня нещо, което много хора не разбраха. Откриването беше вид модерна реконструкция на традицията от времето на Луи XIV - на процесиите с кораби, които са се организирали по Сена. За тях придворният композитор Жан-Батист Люли е създавал сценарии на постановки по кейовете на реката с музиканти, балетисти и акробати. Царската свита ги е наблюдавала от корабите и понякога е спирала при тях. Може да се каже, че спектакълът е истинска културна реконструкция на онази епоха. Всеки елемент по маршрута на атлетите, край всеки парижки културен паметник, имаше история и символика. Нищо не беше случайно и хаотично. Всичко имаше разказ и послание, а уникалните парижки сгради, бяха естествен фон. Целият спектакъл беше подчинен на 12 картини: Очарование, Синхрон, Свобода, Равенство, Братство, Солидарност на жените, Спортен дух, Празничност, Тъмнина, Тържественост, Солидарност, Вечност. Редуваха се елементи от историята на Франция, пресъздадени с типичния френски артистичен гений, който умее да съчетава традиция и модернизъм. Церемонията почете жени, чийто исторически принос често е бил пренебрегван, със статуи, които се очаква да останат по улиците на Париж: героините на правото на аборт Симон Вейл и Жизел Халими, гилотинираната революционерка Олимп дьо Гуж, комунарката в изгнание Луиз Мишел, или дори пионерката на женския спорт Алис Милиат, която се бори за включване на жените в Олимпийските игри и която не е била особено обичана от бащата на съвременния олимпизъм, Пиер дьо Кубертен. Това е и първата Олимпиада с равен брой участници мъже и жени! Дори накрая - балонът с олимпийския огън отдаде почит на първия опит за вдигане на балон през 1783 г. от братята Монголфие - точно на същото място в градините Тюйлери. Олимпийският огън, който всички ще виждат от целия град всяка вечер до края на игрите. А колкото до възмущението от “Тайната вечеря" - реално това НЕ беше картината на Леонардо! Това беше празника на Дионис с цялото разточителство на пиршеството, което този Бог символизира, а перформънсът следваше картината “Празникът на боговете" на Jan Harmensz van Biljert, рисувана 1635 г. и изложена в музей в Дижон. В центъра е Аполон, отпред лежи Дионис заобграден от други богове. Нека си спомним, че по време на първата Олимпиада, всички атлети са били голи, както и по време на гръцките и римските оргии… Ех, нужно е знание и широта на мисълта, нали? И още! Lutetia е френската форма на името, използвано от римляните - Lutetia или Lutetia Parisiorum за обозначаване на гало-римския град, известен днес като Париж, както и неговия oppidum. По това време Секуана е била галска богиня, която става покровителка на Сена. Тя беше тази, която разцепи водите с коня си... И такива препратки към историята и изкуството има за всеки елемент от спектакъла! Гениално! Да не забравяме също, че Франция е люлката на демокрацията, на човешките права, че е държава доказала, че може да вдига революции и да има изключително гражданско общество, което при нужда се обединява в името на страната си! Държава, в която никой на никого нищо не натрапва, в която всеки може да живее спокойно и равнопоставено без да е сочен с пръст, държава, която има за девиз трите силни думи: Свобода. Равенство. Братство. Не случайно Томас Жоли споделя: "Във Франция имаме право да се обичаме, както искаме, с когото искаме, във Франция имаме право да вярваме и да не вярваме. Във Франция имаме много права“. И накрая - преди да търсим кусури, нека първо оценим мащабите на това, което се случи. Париж беше превърнат в сцена, стадион, театър! Този милионен град приюти в центъра си декори, светлини, перформънси, музика, стотици артисти и над 300 000 човека публика! Можем ли дори да си представим каква организация, полет на въображението и организация изисква това! И то без нито една репетиция на самото място, за да не се издаде тайната на спектакъла! Нито една репетиция! Занимавам се със събития от 30 години… всичко това даже не мога да го асимилирам как би могло да се случи! Париж винаги оцелява и тържествува. След революции и войни. След огромните критики към Айфеловата кула при нейното построяване, за да се превърне в един от най-големите френски символи. След съвременните критики при построяването на стъклените пирамиди в двора на Лувъра, край които днес се вихрят опашки за влизане в най-посещавания музей в Европа и където всички се снимат. Париж тържествува и сега. За да ни подари поредната история за вечността. Защото французите отдавна са доказали, че имат визия за света и знаят как да строят мостове от миналото към бъдещето. И преди да съм забравила! Не е никак случайно, че Селин Дион избра именно тази церемония и този спектакъл, за да се върне отново на музикалната сцена! И понеже Франция обича елегантността до последния възможен детайл, в модна къща “Диор" са ушили и подарили на Селин роклята за нейното представяне. 1000 часа ръчна изработка за пришиването на хиляди кристали и сребристи нишки… Citius, Altius, Fortius – Communiter - “По-бързо, по-високо, по-силно - заедно!" Заедно! Не случайно Тони Естанге заяви: “Дори, ако игрите нямат силата да решат всичко, дори ако дискриминацията и конфликтите в света няма да изчезнат, тази вечер вие ни напомнихте колко красиво е човечеството, когато се събере заедно." Велики думи! Всеки вижда толкова, колкото знае и колкото може. Въпрос на интелект, култура и светоусещане. Пък и вековният Париж написа поредната си блестяща история - дали се интересува от нашето мнение? |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 105 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/18 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
