Стоян Захариев с нов албум | ||||||
| ||||||
Авторът на хитовите песни "Анджелика" и "Мария" издава четвъртият си албум, който съдържа 30 страхотни песни на изключително високо ниво. Работата по албума CANTO продължава почти година, като песните, които събира в него, са създадени в последните няколко години, и тъй като се събират повече песни, решава да направи албума двоен. Като голямо предизвикателство определя изборът на песните в албума, тъй като в повечето от тях се усеща зарядът на нещо наистина стойностно. "В албума CANTO е вложена професионалната и качествена поп музика, в която има хармония, мелодия, ритъм, има аранжимент, има смислени текстове, разбира се поднесени достатъчно професионално, за да бъдат дефинирани като модерни". Любовта към музиката се заражда от детските му години, когато се запознава с песните на ABBA, Boney M, Том Джоунс на ролков магнетофон "Тесла". "Том Джоунс беше фаворитът на нашето семейство и като малък още на четири години и нещо съм припявал 2-3 думи от негови песни. В световноизвестния квартал на Пловдив "Кючука" или "Малкия Париж" са ми казвали Малкият Том Джоунс". Споделя, че винаги е харесвал соул, R&B, фънк, диско и това е музиката, която го е формирала като певец. "Blue-Eyed Soul" е песента, с която отдава почит на своите учители и вдъхновители Стиви Уондър, Марвин Грей, Принс. "Тези хора оставиха страхотно богатство, страхотна култура. Аз съм благодарен, че съм от възпитаниците на тези мои учители и мога да творя вдъхновен от такава музика и такава музикална култура", сподели той. Определя музиката си както за душата, така и като комерсиална: "Аз съм много комерсиален. По-скоро съм музикантски певец и автор, никога не съм искал песните ми да бъдат скучни. Мой е слогънът, че за мен е забранен синдрома "балканска тъга", каза музикантът и разясни, че това е балкански провинциализъм, идващ от комплекса, че сме изолирани по време на комунистическия режим. Развитието на българската поп музика в момента е на доста ниско ниво, като според Стоян Захариев началото през 90-те години е било доста творческо, много изпълнители и много банди са се родили по това време. "До към края на 90-те имаше някаква енергия, след което може би под влияние от промените на тенденциите в световната музика доста песни ми звучаха инфантилно, които самите артисти нямаха смелост да ги наричат песни, а просто "парчета". Може би това е една от причините по някой път да се скривам и да се гмуркам, защото предпочитам да се запазя и да не се изцапам в мейнстрийма". |